Диария и загуба на тегло – каква е причината?
Нормалното храносмилане изисква адекватен калориен внос и правилна функция на храносмилателната система. Основният процес на смилане и абсорбция на хранителните субстанции се извършва в началната част на тънкото черво, където се намира дванадесетопръстникът.
Дигестията (смилането) на храната е процес на разграждане на хранителните вещества до малки молекули. Извършва се в лумена на червото. Абсорбцията е процесът, при който продуктите на смилането преминават от чревния лумен през чревната лигавица до клетките, кръвта и др. Процесите смилане и абсорбция протичат заедно.
Класификация на малабсорбционните синдроми
Малдигестия и малабсорбция имат много клинични симптоми, които се припокриват.
Малдигестията се дължи на нарушения в началните етапи на смилателния процес.
Нарушените синтез, екскреция и намалена активност на панкреасните ензими води до нарушения в храносмилането.
Малабсобрцията се предизвиква от структурни изменения в чревната лигавица и дефект в транспорта на хранителните субстанции. Храната достига чревния епител в частично обработено състояние.
Процесът се нарушава, когато хранителните вещества не се резарбират напълно и преминават през тънкото черво, без на достигнат кръвния ток.
Клиника
Независимо от патофизиологичните причини, довели до развитие на малабсорбция, диарията и загубата на тегло са най-честите клинични симптоми.
Те са резултат на нарушената абсорбция на масти и въглехидрати, промененото им метаболизиране от микрофлората на червата и бактериален свръхрастеж. Броят на дефекациите и консистенцията им се определя от тежестта и разпространението на абсорбционното нарушение и от степента на повлияване на малабсорбираните хранителни съставки от чревната микрофлора.
Отделянето на много газове, подуването на корема и къркоренето на червата са резултат на бактериална ферментация на въглехидратите в дебелото черво.
Загубата на тегло се определя от причината, довела до малабсорбцията, нейната продължителност и възможностите на болния да компенсира загубите с повишеня консумация на храна.
Това състояние е възможно да доведе до глосит, стоматит и анемичен синдром в резултат на дефицина на желязо, ниацин, витамин В2, витамин В12. Поради калциевата и витамин Д малабсорбция болките и фрактурите на костите на често явление. Малабсорбцията на витамин К предизвиква кожни кръвоизливи, води до мускулна слабост и мускулни крампи. При тежките случаи е възможно и холестеролът да е под нормата.
Диагноза
При всеки болен се изследват фекалии за наличие на неразградени мазнини. Тънкочревната биопсия също е важен метод за изследване на малабсорбцията. Чрез ентероскопия се оглажда голяма част от тънкото черво. Биопсия се лигавицата на тънкото черво при оглед по време на колоноскопия. При всички изследвания се откриват типични изменения, помагащи за поставянето на диагнозата. Тези изменения обаче могат да се открият и при други заболявания, протичащи с диария със или без прояви на малабсорбия.
Глутенова ентеропатия
Глутенова ентеропатия (цьолиакия, нетропическо спру) е класически пример за малабсорбция. Активната компонента на глутена представлява комплекс от протеини и предизвиква увреждане на тънкото черво. При болните от цьолиакия е противопоказна консумацията на пшеница, ръж и ечемик.
Симптомите започват в ранна датска възраст и след това намаляват. Вторият пик на заболяването се наблюдава в 3-та до 4-та декада, а третият пик – след 60-годишна възраст.
В клиниката водещото е лошата абсорбция на хранителни субстанции в резултат на напоносимост към глутен. Наблядават се диария, стеаторея, намаляване на телесната тегло и подуване на корема.
Поради засягането на началните отдели на тънкото черво, където се резорбира желязо, желязо-недоимъчната анемия може да бъде единствен симптом на заболяването. При жените се наблюдават стерилитет и спонтанни аборти. При болните от цьолиакия се наблюдава честа смяна на настроението, избухливост. Повишен е рискът за развитие на малигнено заболяване.
Диагнозата се поставя с тнкочревна биопсия, ендоскопски данни и изследване на фекалии.
Лечението на цьолиакия изисква безглутинаво диета цял живот. Болните трябва за изключат всички храни, включващи пшеница, ръж, ечемик. Могат да консумират спокойно царевица и ориз, както и умерено количество овес. Извършва се заместване с желязо, калций, магнезии, цинк, фолати и витамини. При резистентни на лечение случаи може да се опита приложение на кортикостериоиди.
Прогноза
Най-често ефектът от безглутеновата диета се наблюдава няколко седмици след началото ѝ. Някои болни изискват по-дълъг период. В 7-30% от болните липсва ефект от безглутеновата диета и те се наричат „резистентни на лечение“. Липсата на клинично и морфологично повлияване след 6-12-месечно прилагане на безглутенова диета е показател за резистентност.