Китай следи какво се случва с Путин и бърза да изгради икономическа стена
Подобно на своите предшественици, които построиха Великата стена, за да осуетят чуждите заплахи, китайският лидер Си Дзинпин издига крепостни стени, за да направи нацията си по-самостоятелна – мисия, която войната на Русия в Украйна направи по-наложителна.
Китай вложи милиарди долари в производството на полупроводници, натрупа зърнени храни и петрол и установи международни връзки с финансовата си система. В основата на тласъка е страхът от блокиране от западните икономики чрез тежки санкции от вида, който САЩ и Европейският съюз наложиха на Русия, пише The Wall Street Journal.
Запознат с щетите от санкциите на САЩ, Китай може да се сблъска с по-значими такива в случай на военна конфронтация със САЩ, може би заради Тайван, или ако Пекин предложи решаваща помощ на Москва по време на войната в Украйна.
В Пекин не беше пропуснато, че когато се изправиха срещу Москва, „западните сили се задействаха с огромна бързина и като единен фронт“, казва Есвар Прасад, бивш шеф на отдела за Китай на Международния валутен фонд, а сега професор по търговска политика в университета “Корнел”.
Много по-голямата икономика на Китай е по-трудна за откъсване от света в сравнение с руската. Въпреки това Прасад казва: „Един урок, който Китай вероятно извлича от последствията, е, че остава уязвим към финансови, икономически и технологични санкции.“
По време на управлението на Си три последователни администрации на САЩ наложиха санкции срещу Китай, включително на Huawei Technologies Co. и компании с предполагаеми военни връзки, както и длъжностни лица и организации, които Вашингтон държи отговорни за злоупотребите с правата на човека.
Изглежда, че всеки ход задълбочава стремежа на Си страната да разчита единствено на себе си.
Ден след като Русия започна инвазията си в Украйна, което бързо предизвика санкциите на Запада, редакционна статия във вестник People’s Daily на Комунистическата партия заяви: „Независимостта и разчитането на собствени сили гарантират, че каузата на партията и хората ще продължат да се движат от победа към победа.”
По-добри защити
За разлика от слабия производствен сектор на Русия и експортната база, доминирана от стоки като петрол и газ, Китай има голям мащаб и широк обхват в производството. „Това е предимството на Китай“, пише в коментар от март в националистическия таблоид Global Times.
Китай доставя една трета от световния текстил, повече от 27% от електрониката си и почти 20% от машините, според данни от Харвардския център за международно развитие. Той е практически единственият износител на редкоземни метали, необходими за производството на артикули от очила за нощно виждане до батерии за електрически превозни средства като Tesla.
Оттеглянето в руски стил от Китай не би било лесно за американската икономика. Доклад на Американската търговска камара-Rhodium Group от миналата година изчисли, че ако половината от американските инвестиции в Китай бъдат изоставени, това ще струва на американските компании 25 милиарда долара годишно в пропуснати печалби, като авиационният, химическият и медицинският сектор ще са особено засегнати, а допълнително ще има 500 милиарда долара удар върху брутния вътрешен продукт на САЩ.
Уанг Вен, изпълнителен декан на Института за финансови изследвания Chongyang в университета “Ренмин” в Пекин, твърди, че многостранната координация би била твърде тромава срещу икономика, която е десет пъти по-голяма от руската, и че Пекин ще се справи с предизвикателството, както направи по време на търговската война на администрацията на Тръмп.
Във Вашингтон нараства осъзнаването, че силата на санкциите на САЩ също се подкопава от възможността те да бъдат прекомерно използвани. Над 1000 свързани с Китай юридически лица фигурират в списъците със санкции, поддържани от правителствените агенции на САЩ.
Само Министерството на финансите управлява 37 отделни програми за санкции и миналата година заяви, че системата е била преразгледана в лицето на „технологични иновации като цифрови валути, алтернативни платежни платформи и нови начини за скриване на трансгранични транзакции, [които] всички потенциално намаляват ефикасността на американските санкции.”
Рей Далио, основател на хедж фонда Bridgewater Associates, който твърди, че Китай расте за сметка на САЩ, казва, че ако санкциите срещу Русия помогнат да се сложи край на войната в Украйна, това ще засили влиянието на САЩ. Въпреки това Далио написа през април:
„Ако те не са ефективни, ще рискуваме да видим, че Америка губи най-уникалната и най-голяма сила – контрола си върху световната резервна валута и системата на капиталовите пазари – тъй като други все повече се измъкват от нея.”
За да повиши привлекателността на собствената си валута, Пекин намали бариерите пред инвестициите в акции и облигации в Китай, като същевременно предприе стъпки за развитие на мрежи за пари, които да се движат по света по начини, които биха могли да избягват долара.
Системата за трансгранични междубанкови плащания на Народната банка на Китай е предназначена да съперничи на базираната в долари система за парични преводи, известна като Swift. Китай също работи с други централни банки, за да направи цифровата версия на своя юан приемлива в други страни.
Китайската кредитна карта UnionPay, която може да се похвали с повече потребители от Visa, се превърна в предпочитаната мрежа за руски банки. Въпреки това анализаторите твърдят, че паралелните финансови системи на Китай не се използват от достатъчно други държави, за да осигурят жизнеспособна алтернатива за бягство от американските санкции.
Прасад каза, че Пекин стои в опасна точка от либерализацията на финансовите пазари, където чуждестранните институционални инвеститори са вкарали достатъчно пари, за да причинят болка, ако загубата на доверие ги подтикне към бягство, но държавата няма много лостове за влияние върху тях и техните родни правителства.
Целият анализ четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria