Не ми казвай къде си учил, покажи ми какво можеш

Дипломата от престижен университет не е гаранция че си вече специалист

Менторските програми се превърнаха в скритото оръжие на компаниите за привличане на талантливи и амбициозни кадри.

Хората, завършили висше образование в чужбина, са по-толерантни, по-дисциплинирани, по-отговорни и по-склонни да спазват правила и работна етика. Това са очакванията на голяма част от българските работодатели към младите им служители, твърди Екатерина Тонова от HR консултантската агенция Assert International. По думите ѝ бизнесът често свързва хората, които са учили извън България, с доброто владеене на чужди езици и автономност, придобита от самостоятелното живеене навън.

Доколко тези впечатления отразяват действителността е трудно да се каже, защото няма проучвания какво е нивото на кандидатите с образование в чужбина, нито сравнения с тези, които са завършили в страната.

Но голямата картина показва по-скоро, че няма значение къде младите хора са придобили дипломата си за висше образование. Почти всички кандидати се нуждаят от допълнителна подготовка след завършване, за да станат пълноценна част от редиците на компаниите. Това е видимо и през увеличаващия се брой технологични и други бизнеси, които инвестират във вътрешни академии и по-дълги обучения, преди да наемат млади хора. Такава например е академията на Telelink Business Services TBS Academy, която в продължение на шест месеца обучава ИТ специалисти с безплатни теоретични и практически упражнения. Програмата завършва със стаж в компанията, а след това и евентуално предложение за постоянна позиция там. Telerik Academy, известна с шестмесечните си курсове за преквалификация, също предлага кратки обучения за надграждане на уменията на специалисти, които нямат достатъчно опит.

Прочетете още: Около 200 млн. души по света работят като „инфлуенсъри“

Все повече са и компаниите, които участват в популярните напоследък менторски програми за младежи, където знанията и практическите им умения се надграждат с бизнес симулации и проекти. Там бизнесът намира амбициозни, а и по-добре подготвени кандидати, с изградени професионални и личностни навици. Някои компании като EMAG, Kaufland, Cargill и други дори финансират подобни програми, за да генерират качествени попълнения в екипите си.

Работодателите търсят подготвени кадри

Това, което привлича повече работодателите от престижна диплома от чужд университет, са организирани и ефективни работници. Според наблюденията на Assert International бизнесите рядко вземат решения относно кандидати, базирани единствено на дипломата им. Изключение са специализираните университети, чиято “форма на обучение създава директна добавена стойност за тях”, добавя Тонова.

Бизнесът потвърждава това. “Важно за нас е не къде един кандидат е получил образованието си, а какво е научил и как може да приложи знанията си на практика”, коментират от компанията за продажби MarketStar, която има над 50 служители в София и Пловдив. Друг местен работодател в София с около 100 служители казва неофициално, че ключова е не дестинацията, а престижът на учебното заведение, което “често означава, че все пак се насочваме към кандидати, завършили извън България”.

Все по-рядко от значение е и броят на дипломите, които притежава един кандидат, и дали е завършил магистратура. Тенденцията вместо това е бизнесите да търсят ключови умения в своите работници, показва глобално проучване на Top Employers Institute за 2023 г.

“В общия случай една диплома, независимо дали е бакалавър или магистратура, не е достатъчна. С предоставянето на повече дипломи талантите показват по-скоро постоянство и умения за учене, които вече са важни за всяка компания”, коментира Екатерина Тонова. Един млад кандидат обикновено се оценява по сбор от няколко фактора – специалност, университет, професионален опит и ниво на практически и личностни умения.

В бъдеще ще имаме недостиг на математици, биолози и архитекти

Съвсем вероятен сценарий е скоро да няма никакво значение не просто къде са завършили българските работещи, а дали изобщо са завършили висше образование. Причината е осезаемият недостиг на квалифицирана работна ръка в България, който води до активно търсене на кадри от други страни. Проучване на Агенцията по заетостта през 2023 г. показва, че 64% от работодателите в страната срещат трудности в наемането на работници, а най-търсени специалисти с висше образование са медицински сестри, лекари и учители.

Данни на образователното министерство прогнозират, че проблемът тепърва ще се задълбочава. “В общо 40 професионални направления броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет. Нещо повече, сред тези 40 седем са с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда”, сочи Националната карта на висшето образование за 2023 г. Тя предвижда предстоящ недостиг на електротехници, математици, биолози и архитекти.

Прочетете още: България стана скъпа ІТ дecтинaция

Обучавай младите

Mалко хора в България бяха чували за менторството допреди няколко години – то среща хора с повече професионален и житейски опит с млади хора, които имат нужда от обучение и подкрепа, за да се развиват. Днес менторството е разпространена практика в училищата, на работното място, а на българския пазар има няколко менторски програми, чиято цел е да свързват младежи с най-подходящите за тях ментори.

Една от тях е Mentor the Young, която свързва младежи на възраст между 18 и 25 с индивидуални ментори, с които да работят по свои личностни и професионални цели за период от три месеца. Например как да говорят пред публика, как да си организират времето и задачите или как да стартират собствен бизнес. Интересът към формата е значителен – тази есен програмата започва своя седми сезон, а скоро ще реализира и първото си издание в Сърбия. В последното издание участваха 400 младежи, в двойки с още толкова ментори, а общият брой на участниците досега е над 2000 души. След приключването на програмата развитието на участниците продължава да се проследява с помощта на алумни общност, която въвлича както менторите, така и младежите.

Каква е ползата за бизнеса?

Mentor the Young е безплатен за участниците, тъй като получава финансова подкрепа от големи и малки работодатели в страната. Те от своя страна печелят от инициативата по няколко начина.

Един от тях е достъпът до голям брой потенциални служители. Освен индивидуално внимание всеки младеж в програмата получава възможност да участва в бизнес симулации – практически упражнения, в които да решава реални казуси в разнообразни сектори – маркетинг, финанси, продажби и други. Тези симулации често се спонсорират и модерират от бизнес партньорите на Mentor the Young. За компаниите това е лесен начин да стигнат до голяма аудитория от млади хора, а по време на симулациите да видят кои кандидати имат най-голям потенциал и да се свържат с тях с предложение за стаж или работа.

Прочетете още: Как инфлуенсърите правят пари?

CV с участие в подобна кампания е достатъчно, за да даде знак на работодателя, че младежът е амбициозен. “Не използваме програмите като основен метод за набиране на кадри, но забелязваме, че участието в такива инициативи помага да идентифицираме мотивирани и способни кандидати. Тези, които активно се включват в менторски програми, често демонстрират по-висока ангажираност и желание за личностно и професионално развитие”, коментира работодател от ритейл сектора, който се ангажира с Mentor the Young и други програми като ABLE Activator.

От българската финансова компания Payhawk, чиито служители редовно се включват в програмите като ментори, смятат, че участниците в тях обикновено са мотивирани кадри, които могат да идентифицират като потенциални таланти екипа си. “Менторските програми ни дават възможност да наблюдаваме реалния потенциал на участниците и да оценим тяхната способност за иновации и адаптивност”, добавя Константин Дженгозов, съосновател на компанията.

Друг плюс за бизнеса е добрата репутация, която изгражда с участието си в програми, насочени към младите. Според проучване на Deloitte за работните навици на поколенията, родени след 1989 г., близо 50% от представителите на поколението Z работят в организации, които са социално ангажирани. А участието в младежки програми показва точно това. “Партньорите ни са щастливи да застават до смислени инициативи като Mentor the Young, а това по естествен начин ги позиционира именно като типа работодател, при който и младежите, и менторите активно търсят да започнат или продължат своето кариерно развитие”, казва Александър Граматиков, основателят на Mentor the Young, в която бизнес партньори са компании от различни сектори като “Еконт”, Rakuten Viber, Пощенска банка и Payhawk.

Предимство е и вътрешното развитие на самите ментори от компаниите. “С участието в менторски програми служителите ни придобиват нови перспективи и умения, като се превръщат в по-добри лидери и комуникатори”, коментира Теофил Шиков от MarketStar, чиито служители редовно се включват в няколко от местните менторски програми. “Споделянето на опита работи в двете посоки, защото често научаваме нови неща от младите хора, които зареждат с енергия и дават нови гледни точки”, добавя и Константин Дженгозов от Payhawk.
Социална мрежа за менторство
Нова възможност за свързване с по-опитни ментори е мобилното приложение на неправителствената организация “Тук-там”. Интерфейсът наподобява този на сайта за запознанства Tinder, където всеки има профил и може да се свърже с хора с подобни интереси и допълващи се умения с един клик.

Платформата позволява по-неформален формат на менторство, което не обвързва един младеж с даден ментор, а свързва хора спрямо настоящите им нужди, без ангажимент да се срещат за определен период от време. “Идеята е независимо къде се позиционираш, дали си в Шанхай, Лондон или Сидни, през мобилното приложение да можеш да кажеш, че ще отделиш един час тази седмица, в който да помогнеш на някого с уменията си и той да те потърси за среща на живо или онлайн”, обяснява концепцията Лилия Мерджанова, експерт комуникации в “Тук-там”.

Промяната трябва да започва в училище

Mentor the Young и “Тук-там” работят със студенти и дванадесетокласници. Но програми за развитие се появяват и за по-малки ученици. Такъв е форматът за ученици от 10 и 11 клас Teenovator, който групира менторски двойки с екип от 10-15 ученици, които да разработят своя първи бизнес проект.

“Традиционната среда не дава достатъчна представа на учениците какво ги очаква след училище, как да се готвят за бъдещето. При нас идват ученици, които търсят поле за изява извън уроците, намират съученици със сходни интереси и мислене, реализират контакти с реални предприемачи и хора, които не само им дават посока, но и практически знания и умения”, разказва за целите на програмата Зорница Миткова, управляващ директор на Teenovator.

В продължение на осем месеца Teenovator следва авторска учебна рамка, която всички ментори използват, след като преминат през двудневно менторско обучение с психолози и коучинг експерт. И тук условията някой да стане ментор са да има или свой собствен бизнес, или опит в дадена сфера, който да може да предаде нататък.

Партньори на програмата са самите училища, които препоръчват на учениците да се запишат. “Работим много добре с училищата в цялата страна, защото учителите и директорите сами разбират, че “Тийноватор” може да подобри индиректно представянето на учениците в училище и да запълва по полезен начин свободното им време”, добавя Зорница Миткова.

И ако никой не проследява какво се случва с българските ученици, след като завършат училище, и къде отиват те, менторските програми следят ефекта си дълго след като приключат. В последното проучване “Ефектът на Тийноватор” близо 90% от анкетираните ученици, завършили програмата, отбелязват значителен напредък в познанията си за създаване, развиване и управление на бизнес. Високо е нивото на специфичните бизнес познания като създаване на продукт или услуга (87%), бизнес модели (85%),прототипиране (76%), маркетингово планиране (76%), финансово планиране (72%).

Ефектите са налице и в академичното им представяне. “Неформалният ни контакт с УНСС например показва, че много от учениците избират да учат предприемачество там именно заради “Тийноватор”. А сравнително голяма част от тях избират АУБГ заради партньорството ни с университета”, добавя Миткова.

А за да научат повече хора за културата на менторството, основна цел е да се обучават повече ментори. “През пролетта на 2025 година стартираме специална програма, която ще подготвя за ментори ученици, които са минали през “Тийноватор” и скоро ще са готови да влязат в обувките на ментора и да върнат стойност на програмата, която им е дала стойност”, завършват от Teenovator.

Ползите, които носи менторството

Глори Веселинова, 26 години – Основател на WE.Creatives Marketing Solutions – Участва в четири сезона на Mentor the Young

Защо участваш в менторски програми?
Защото Mentor the Young ми дава толкова много – от професионални възможности, до истински приятелства и споделени моменти с хора, които са будни, имат желание да помагат на другите, да се развиват, да се усмихват.

Какви са дългосрочните ползи за теб?
Помага ми както в професионален, така и в личностен план. Първият ми ментор се превърна в един от най-близките ми хора. Програмата ме свърза с невероятни хора и нови клиенти, с които работя в своята агенция, която просъществува благодарение на програмата.

Йоана Щинова, 19 години – Студент – Участва в Teenovator, Able Activator Pre-acceleration и Teenpower

Защо участваш в менторски програми?
Причината да се включвам в такива инициативи е, че от тях получавам много знания, умения и контакти. Благодарение на Teenovator открих първите си три работни места и започнах да се развивам в областите на дизайна и маркетинга, специалности, които продължавам да уча в университета. От Teenovator спечелих и частична стипендия за Американския университет, където в момента учa.

Какви са дългосрочните ползи за теб?
Изработването на презентации и представянето им пред голяма аудитория не ме плаши, тъй като в Teenovator представих три пъти пред публика от над 400 души. Задачи като правене на проучвания, критично мислене и работа в екип са улеснени, когато си минал през младежки програми. Може би, ако не бяха те, нямаше да уча специалностите, които изучавам, нямаше да съм в университета, в който съм, и нямаше да съм човекът, който съм сега.
Източник