Ина Лулчева: Привикването на Кирил Петков в прокуратурата е евтин театър
“Привикването на министър-председателя в прокуратурата е евтин театър”. Това заяви по БНР заместник-председателят на Висшия адвокатски съвет адвокат Ина Лулчева.
“Това е напълно безсмислено, защото прокуратурата казва, че работи по данни, които й се подават от МВР, министър-председателят също работи с данни от службите, така че ако прокуратурата желае, тя може да разполага с всички данни, които имат службите, които има и министър-председателят. Това, което ни се показа, казвам го не като адвокат, а като гражданин, който гледа отстрани, не е сериозно. Главният прокурор си говори с министър-председателя, после отива и дава обяснения на някой друг прокурор, който вика министър-председателя, за да му даде обяснения, това не говори, че прокуратурата желае да се бори с престъпността или желае да разследва”, коментира Лулчева.
Премиерът Кирил Петков и началникът на кабинета му Лена Бориславова се явиха пред държавното обвинение на 9 февруари, където представиха списък, подкрепен с медийни публикации, с 19 имена, които може да са свързани с икономическата престъпност у нас. Министър-председателят нарече призовката си PR ход, а президентът Румен Радев обяви разпита за “институционално изнудване”.
Във връзка с искането на оставка на главния прокурор Иван Гешев Лулчева каза, че основанието за това зависи от фактите, които са известни. “Твърди се, че има факти за нарушения. Аз не бих могла да ги преценя, без да разполагаме с конкретните данни, които има министърът, които имаше и при предишното искане, дори се каза, че сега има и други, така че фактическите основания ги преценява министърът. Важното е, че се прие вече безспорно, че има правни основания да поиска Висшият съдебен съвет да се занимае с този въпрос.”
Заместник-председателят на Висшия адвокатски съвет коментира и темата за Специализираната прокуратура. “Основно делата в Специализираната прокуратура приключват със споразумение, основно с наказание до три години. Аз не възразявам срещу споразуменията, това е добре, защото това съкращава процеса и е по-евтино за държавата, но когато едно наказание до три години, значи нямаме тежка престъпност. Тогава защо трябва да съществува тази скъпа и вече с много негативни натрупвания структура? Няма никакво оправдание. От самото начало и реакцията на обществото беше срещу създаването на специализираното правосъдие и за девет години то не успя да накара никого да му повярва. При това положение тази структура няма оправдание да продължава да съществува.”
