агенция гръцки преводи

Актуални новини от България и света | actualnobg.info

Български новини от политиката и бизнеса ⏩ Актуални политически теми на деня ⚡ Спортни новини, Шоу и здравни теми ☛ actualnobg.info

Как Силициевата долина задълбочава неравенството

Моделът на Силициевата долина работи срещу устойчивото бъдеще на обществото, смятат учени
(снимка: CC0 Public Domain)

Силициевата долина има своите локални „реплики” на много места по света. Тези високотехнологични средища са желана локация за младите хора. Но райските кътчета на технологичното развитие и предприемачество имат своята цена от гледна точка на благополучието и устойчивия начин на живот почти навсякъде другаде.

Силициевите долини създават неравенство, което обществото не бива да допуска. Това твърдят в нова книга двама изследователи – професорът от UC Davis Стивън Уилър и доцентът от Университета Темпъл Кристина Розан. Те говорят за устойчиви градове: стратегии за проектиране на по-зелени, по-здравословни и по-справедливи общности. Разгледани са стъпките, които могат да се предприемат в отговор на изменението на климата, както и техните отражения от гледна точка на устойчивост и социални тенденции.

Пространствено неравенство

Пространственото неравенство е ключов фактор, когато става дума и за устойчивост, и за високи технологии, и за предприемачество. Живеем в свят, който е дълбоко взаимосвързан. Ако искаме устойчиви градове, трябва да работим за намаляване на пространствените различия между градовете и селските райони и между различните региони по света. Връзките между общностите трябва да бъдат признати и ресурсите да бъдат споделени и изравнени.

Нужно е да се сложи край на ситуациите, при които някои региони експлоатират други, като им дават нежелани „странични продукти” от производството си (като замърсяване, отпадъци) и изсмукват труда им, като едновременно с това изцеждат ресурси и печалби в посока от по-бедните региони към по-богатите.

В и около градовете в източната част на щата Кентъки, откъдето е родното семейство на Стивън Уилър, хората от английски и шотландски произход са живели в продължение на много поколения като самодостатъчни фермерски семейства. Този начин на живот се променя през втората половина на ХХ век, отбелязва в анализ на книгата Engadget. По-добрите пътища, електричеството и телекомуникациите свързват района с останалия свят. Възможностите за работа в градски условия примамват младите.

Земеделските семейства стават част от паричната икономика и се появяват нови желания за преработени храни, нови електроуреди, моторни превозни средства и лични аксесоари. Но хълмистите ферми не генерират достатъчно пари, за да могат хората да си купуват такива неща. Постепенно жителите на източен Кентъки стават все по-бедни – и започват да гледат на себе си като на такива.

Вижте още:  MSI Meta-Ready лаптопи – мост към виртуалния свят

Едновременно с това проблемите с околната среда нарастват. Гигантски булдозери изстъргват върховете на хълмовете и добиват въглища. Регионът се включва в мрачния и все по-дълъг списък с места по света, страдащи от „проклятието на ресурсите”. Резултатът е познат – отровени от въгледобива кладенци, замърсени водни пътища, обезценена земя, още по-бедни хора.

И ако това не е всичко, има и още: идват големите търговски вериги. Бързо изхвърлят семейните магазинчета извън бизнеса. Заведенията за бързо хранене се размножават. Новите работни места в икономиката на услугите не са добре платени. Хората са все по-потиснати. Употребата на наркотици, алкохолизмът и затлъстяването се разпространяват.

Подобна история на упадък не е единичен, изолиран пример. Пространственото неравенство се разгръща по подобен сценарий на безчет места по света. Някои изоставени общности са селски. Други са градски. Цели държави са затънали в бедност.

Пространственото неравенство, според учените, е основно предизвикателство за развитието на устойчивите градове. Всяка общност трябва да може да се развива благополучно, а не само някои локации, предпочитани в рамките на силно неравнопоставена глобална система.

В другия край на спектъра е Силициевата долина. Тази зона в района на залива на Сан Франциско е икономическо „динамо”, на което завиждат мнозина по целия свят. Някога районът е бил покрит от овощни градини и земеделски ниви – през 50-те години на миналия век. Сега няма овощни градини, а регионът е претоварен с лошо свързани офис-паркове, подразделения, молове и търговски ивици.

Доходите там са високи, но и цената на жилище е почти пет пъти по-висока от средното за САЩ. Много хора не могат да си позволят жилище близо до работата и затова стискат зъби и пътуват на дълги разстояния. Социалното неравенство, задръстванията, замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове допринасят за несгодата, намаляват качеството на живот в региона.

Етиката на Силициевата долина „действай бързо и разбивай всичко” е създала динамични компании, безпрецедентни технологии и голямо богатство за малцина. Но тази нова икономика често работи за сметка на работниците и околната среда. Създава се огромна концентрация на богатство, което идва от експлоатацията на други.

Вижте още:  Евтин мобилен телефон JioPhone Next

Наскоро проучване установи, че една пета от шофьорите на Uber и Lyft в Сан Франциско не са спечелили почти нищо, когато си платили всички разходи, осигуровки и данъци. Комбинацията от индивидуализъм, хищнически капитализъм, токсична мъжественост и липса на загриженост за общото благо, което Силициевата долина олицетворява, работи силно срещу устойчивото бъдеще, за което толкова много се говори в последните години.

Това също не е изолиран случай. Подобни проблеми на неравномерно развитие съществуват и в други успешни градски райони по света, включително Шанхай, Пекин, Токио, Бангалор, Сингапур, Торонто, Лондон, Амстердам, Париж, Тел Авив. Те може да са сред „учебникарските” истории за икономически успех, но от гледна точка на устойчивост са пълен провал. Вместо добри за живеене градове се формират нарастващи различия между ядрото и периферията, създават се все повече изоставени, бедни общности – контрапункт на богатите, лъскави, но неустойчиви и силно неравнопоставени центрове за работа. Това не обещава нищо добро в дългосрочен план.

А как трябваше да е

Нека вместо това си представим свят, в който не сме доволни от концентрацията на богатство и възможности в малък брой глобални градове. В тази реалност всички хора от общностите имат жилища на достъпни цени и имат достойно качество на живот. Градовете отговарят на нуждите на хората на местно и регионално ниво, но не източват богатства от други части на света. Нито една област не е изоставена и екологично ограбена, няма отчуждено население и региони без младежко присъствие, няма отчаяни и уязвими за безскрупулните политици жители.

Изворите на проблема и ролята на „Силициевите долини”

Днешните проблеми с пространственото неравенство имат дълбоки исторически корени, казват учените. Една отправна точка е физическата география. Някои части на света имат по-плодородни почви от други, по-изобилни минерални ресурси, по-полезни растителни, животински и рибни видове и/или по-благоприятен релеф и климат.

Други места са били стратегически добре разположени, за да служат като търговски центрове и пазарни градове или пък са били лесни за защита срещу нападения. Такива общности са успели да натрупат известни количества богатство и власт. „Шахматната дъска” на географското богатство непрекъснато се променя и с глобалното затопляне вероятно ще се променя още по-динамично в бъдеще.

Влияние имат и други фактори – военни, религиозни, културни, политически и/или икономически системи, които допълнително централизират властта и богатството. Става така, че биват засегнати местните традиции и култури, народите биват експлоатирани, екосистемите биват съсипани.

Вижте още:  Създават надуваем дисплей чрез изгаряне на газ

Философията на икономическото развитие на ХХ век изостря пространственото неравенство с допускането, че глобализацията е от полза за всички, дългосрочно. Различни версии на теорията за „полюсите на растежа” се стремят да съсредоточат развитието на бизнеса в определени географски локали в рамките на страните с допускането, че това ще допринесе за икономическото развитие. Обичайно това не се случва. Вместо това полюсите на растеж често насочват ресурсите към т.нар. елити, създават изолирани бизнес-анклави и вредят на обществото и околната среда.

Практиката общините, в преследване на „икономическо развитие”, да се мъчат да „привличат” клонове на мултинационални корпорации допълнително подкопава перспективите за по-стабилна икономическа база в градовете по света. Това състезание кара общините и техните структури да се надпреварват кой ще стане домакин на най-новия търговски център, бизнес-комплекс, хай-тек парк.

Но тези корпоративни централи не създават стойност за местното общество. Както посочва Маргарет Дюър в статията „Защо държавните и местните програми за икономическо развитие генерират толкова малко икономическо развитие”, политиците имат стимул в краткосрочен план да изглежда, че създават работни места, като привличат добре известни компании, но не се стараят да вземат предвид дългосрочната икономическа или екологична устойчивост.

Институции като Световната банка и Международния валутен фонд заемат средства на развиващите се страни за мегапроекти, които създават богатство – но за елитите. През това време останалите остават все по-бедни и разселени, а държавите натрупват огромен дълг към кредиторите. Гради се „екстремна инфраструктура” от язовири, електроцентрали, индустриални зони и мащабни селскостопански проекти. Но те гонят експортно-ориентирана форма на икономическо развитие, която съсипва околната среда и насочва капитал, създаден от труд и ресурси от „Третия свят”, в банковите сметки на „Първия свят”.

Към всичко това следва да се добави и аутсорсингът на производството от богати нации към евтини и по-малко регулирани части на планетата. Това допълнително подклажда пространствените различия. Тенденцията спомага за възхода на мегаполисите и мегарегионите в развиващия се свят, водейки до мащабна вътрешна миграция и разширяване на икономическите различия между градските райони и провинцията.

Несъмнено тези глобални икономически промени са подобрили качеството на живот за някои. Но те са навредили на много други, разрушавайки общностите, допринасяйки за климатичната криза и разширяване на пропастта между богати и бедни общности.

Източник:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *