Кризата тласка към проституция все повече жени във Великобритания

Тифани оформи косата си пред огледалото в банята и свали брачната си халка. Стомахът й се сви. Бившата държавна служителка се качи в колата и съпругът й я остави в луксозен хотел в Кардиф. Тя се шмугна в бара сред бръмченето на разговори и акомпанимент на пиано и забеляза мъжа, с когото си беше писала по-рано. Той също изглеждаше неспокоен.

Тя напусна хотела късно вечерта с чувство на облекчение. “Горда съм, че мога да ги издържам… и че имаме достатъчно за покрив над главите си”, казва тя. “Правя това за семейството, за доброто на къщата и съпруга.”

Тифани е една от онези жени, които на фона на влошаващата се икономическа ситуация в Обединеното кралство са проституирали или са се върнали към секс услугите. Интервютата на Financial Times с 23 секс работнички и 14 благотворителни и застъпнически организации в Манчестър, Шефилд, Ливърпул, Лестър, Улвърхемптън и Лондон, показват това.

Много причини тласкат жените да се продават: от стремеж за финансова независимост до експлоатация от престъпни групировки. Но има още по-просто обяснение: при инфлация от 11% страната е изправена пред продължителна рецесия, животът става още по-скъп, а семействата се готвят за сериозни трудности.

Все повече жени се предлагат сами, но икономическите перспективи намаляват търсенето – средата за секс работничките става все по-опасна и много от тях поемат рискове, за да свържат двата края. Всички жени вече са го изпитали: и тези, които работят у дома или в хотели, често с по-богати клиенти, и другите, които се предлагат на улицата. Още: Все повече студентки във Великобритания проституират

Нарастването на броя на проститутките придаде невиждана острота на политическите спорове за законността на този бизнес и задачите на полицията.

Активистите смятат, че днес повече от всякога е важно да се преразгледат съществуващите закони, макар вече да се появи разделение: някои изискват пълна легализация, докато други изискват само забрана за закупуване на секс. Всички те твърдят, че секс работата е част от обществото, което не бива да си затваря очите: според оценки на Националната статистическа служба тя е донесла 4,7 милиарда паунда приходи през 2021 г. и всеки десети британец е прибягвал до услугите на проститутки.

Икономически натиск

Тифани за първи път влезе в секс индустрията преди 6 години, за да плати сметката си по кредитната си карта. Когато по-късно беше уволнена от обществена служба, тя живееше от работилницата на съпруга си, докато и той не затвори по време на карантина поради пандемията. Оттогава психичното му здраве е влошено и той вече не може да работи. Тифани е на 30 години и трябва постоянно да се грижи за него.

Тя казва, че токът и хранителните стоки непрекъснато поскъпват. И ако добавите дългове, тогава доходът на семейна двойка не е достатъчен. Освен това лихвените проценти се покачват и Тифани се притеснява, че няма да могат да плащат ипотеката си.

Към началото на септември Тифани реши, че секс работата е единственият начин да печели достатъчно, без да се отказва от грижите за съпруга си. Тя получава приблизително £1000 на седмица и вече е отчела доходите си в данъчната служба, така че двойката скоро ще загуби помощите. “Това не е работа за всеки, казва тя. Радвам се, че ни носи доходи, но рано или късно ще се откажа от нея.”

Пет от 23-те анкетирани секс работнички казаха, че са се върнали на терена през 2022 г. след пауза от няколко години, като се позоваха на високите разходи за живот. Общоприето е, че по-голямата част от проститутките са жени, въпреки че делът на мъжете в секс индустрията рязко нарасна през последните години с популярността на рекламите в платформи като Grindr и Instagram.

Анализът ни на всички британски профили на 21 000 ескорт-дами в известния сайт Adultwork.com показа, че тази година има три пъти повече регистрирани от 2019 г. В същото време не е ясно дали “старите” са преминали към онлайн реклама или това е наплив на новодошли. През 2015 г. приблизително 73 000 души са предоставяли секс услуги в Обединеното кралство.

Лин Харпър от Улвърхемптън, директор на проекта Change Lives, отбеляза, че както местните онлайн реклами, така и уличните проститутки, са се увеличили рязко тази година.

Английската асоциация на проститутките, която работи предимно с публични домове и улични работнички, казва, че все по-често се обръщат към тях за съвет как да започнат, включително майки, служители в офиси и продажби, които нямат пари да платят наема си или с какво да купят училищна униформа за детето си. Още: Испания ще приема закон за изкореняване на проституцията

Проектът „Възможности за работещите жени в Шефилд“ съобщава, че 369 души са се свързали с неговия център за работа между юли и септември тази година (за сравнение те са 198 през същото тримесечие на 2019 г.). Секс работничките представляват част от обществото и са водени от различни житейски обстоятелства, но много от тях са наркомани или бездомни. Те, освен собствените си зависимости, издържат и партньор.

„При нас идват жени, които не са ни търсили от 10 или повече години”, казва Роузи Пиърс, ръководител на проекта на благотворителната организация. „Много от тях успяват да започнат нов живот, но се връщат, защото нямат с какво да плащат. Суровата реалност е такава, че след рецидив ще бъде още по-трудно да се откажат. Сигурно пак ще се пристрастят към наркотиците.

През 12-те месеца до септември 2022 г. 310 нови участници са използвали услугите на подобен проект Street Health в Манчестър (срещу 179 през 2019-2020 г.). Социалните работници на благотворителната организация казват, че жените са необичайно откровени, че отиват на „терен”, за да платят сметки, а не да си купят лекарства.

Повишен риск

Уличната секс индустрия на Шефилд процъфтява в покрайнините на индустриалния град. Редовните посетители са шофьори на камиони, чакащи на паркинга по тъмно. През последните години, с появата на студентски общежития и ресторанти във фабричен стил, проститутките се преместиха в пустите улички.

Междувременно опасностите от уличната работа ескалираха. Проститутките винаги вземат парите предварително, но сега те се оплакват, че клиентите са склонни да откраднат пари след секс, причинявайки ожесточени кавги. Описания на мъже, които са се опитали да откраднат пари, висят на табло за обяви в здравната клиника на Манчестър Стрийт.

„Те станаха по-смели и по-агресивни… Взеха ми телефона и ме заплашиха, че ще ме изнасилят“, казва Джейд, 20-годишна улична работничка от Шефилд.

Анкетираните казват, че мрачната икономическа обстановка носи нови рискове. Девет жени с дългогодишен опит в секс индустрията споделят, че търсенето намалява и цените трябва да бъдат намалени, за да привлекат или задържат клиенти.

52-годишната Джоуди каза в клиника в Шефилд, че за първи път е проституирала в сауна преди 30 години, за да нахрани децата си. В резултат тя се оказала на улицата и започнала да взема наркотици, за да забрави. Тя вече не употребява наркотици, но редовно предоставя услуги у дома – това е увеличение на месечната социална помощ от 200 паунда.

„Опитват се да се пазарят по-евтино и аз нямам нищо против, защото не са по-лесни от мен“, казва тя за редовните си клиенти, които са станали нейни приятели. В Шефийлд жените казват, че средният „хонорар“ на клиент е само 10-15 паунда на час, което е спад от 20-30 паунда преди пандемията.

Други жени казват, че мъжете са усетили пазарната си сила и са станали придирчиви, изисквайки например незащитен орален и анален секс.

Ескорт компаньонки като Тифани казват, че техните клиенти са били по-малко засегнати от икономическия спад, но въздействието все още се усеща. Две момичета заявяват, че трябва да разширят “обхвата” си или да приемат неприятни клиенти, за да запазят доходите си.

Одри Карадона от Асоциацията на секс работниците казва, че е работила сама от вкъщи, но през последните няколко месеца се е преместила в публичен дом. Там тя обслужва 8-10 клиента дневно и печели колкото преди с трима у дома. По време на пандемията клиентската й база намаляла и тя трябвало да поеме съмнителни клиенти. Някои от тях изисквали услуги като удушаване.

Призиви за легализация

Активистите виждат решението в отмяната на законите, които правят секса по взаимно съгласие по-опасен.

В Обединеното кралство размяната на секс услуги срещу пари сама по себе си не е забранена – за разлика от повечето практики, свързани с това: уличен тормоз (както от продавача, така и от купувача), поддържането на публични домове и подбуждането към проституция с цел печалба, както и даване на имоти под наем на секс работници и помощ със съвети.

„Защо да преследваме жени, които работят, за да оцелеят?“ – пита Ники Адамс от English Prostitutes Collective.“

През 2016 г. комисията по вътрешни работи на британския парламент разгледа законите за проституцията и видя, че проститутките поемат „значителни рискове“, като работят сами. По този начин той установи, че криминализирането на предлагането не само не намалява търсенето, но със сигурност изостря риска от малтретиране и насилие, принуждавайки жените да се крият. Още: Бедността в България и Румъния подхранва проституцията

Докладът препоръчва Министерството на вътрешните работи да измени действащото законодателство при първа възможност, за да гарантира, че предлагането на секс вече не е престъпление, и да актуализира разпоредбите за публичните домове, за да позволи на независимите секс работници да споделят помещения.

Много проституиращи работници са съгласни, че това ще им помогне да ги защитят и ще им позволи да докладват на полицията за клиенти, извършващи насилие, без страх от съдебно преследване.

Мишел, 38-годишна компаньонка от Северна Англия, доскоро е работила с двама приятели в апартамент под наем. Тя им плащала по £50 на ден за свързаните с това разходи, включително сигурността. Но тогава полицията нахлула и я предупредила, че бизнесът им се смята за публичен дом и следователно е незаконен.

През 2003 г. Нова Зеландия легализира цялата секс професия и въведе държавен надзор. Когато правителството преразгледа тази политика през 2008 г., установи, че броят на проститутките не се е увеличил. Напротив, предприетите мерки им дадоха възможност да отказват определени клиенти, повишиха доверието в полицията и подобриха условията на труд. Тази година Белгия прие новозеландския модел.

За мнозина легализирането изглежда оправдава експлоатацията и продажбата на женското тяло. „Мисля, че не жените трябва да бъдат преследвани, а мъжете за печелене на пари от продажба на проститутки“, казва Джули Суид, която е била продадена от сводник в Обединеното кралство на 15-годишна възраст.

Присъда за улична проституция попречи на Суид да получи официална работа. Тя е защитник на така наречения скандинавски модел, който декриминализира продажбата на секс, но забранява на сводниците да я използват. Поддръжниците му мечтаят за пълно изкореняване на проституцията и вярват, че пълното легализиране на купуването на секс ще попречи на полицията да предприеме репресии срещу жертвите на сводничество.

През 2018 г. Общопартийната парламентарна група за борба с проституцията се изказа в полза на скандинавския модел, който според нея би позволил действия срещу експлоатацията и организираните престъпни групи, които набират жени за проституция. В различни редакции тази система е приета в Норвегия, Ирландия, Франция и Северна Ирландия.

Всъщност проституцията в Обединеното кралство се контролира по различен начин в зависимост от региона. Наличните данни показват, че местната полиция понякога прилага противоположни подходи за спазване на съществуващото законодателство.

Полицията в Ейвън и Съмърсет, която има юрисдикция над Бристол, се фокусира върху купувачите на секс или „любителите на крайпътни срещи“. През предходните 5 години тя е издала 346 заповеди за арест и предупреждения за обвинения в тормоз – и само 19 за проституция и други престъпления. Полицията казва, че се фокусира върху защитата на уязвимите лица и работи с мъже, които публично призовават за секс, за да променят поведението си.

Полицията в Мърсисайд, напротив, е издала 66 заповеди за арест и предупреждения за обвинения в улична проституция и само 17 за събиране на улични проститутки. Те казаха, че фокусът е върху защитата на уязвимите, като същевременно се прави разлика между предоставянето на сексуални услуги и експлоатацията. От 2020 г. те са арестували само две проститутки.

Общият брой съдебни дела в Англия и Уелс за престъпления, свързани с проституция, е малък – стотина годишно, и продължава да намалява, но секс работниците и активистите се оплакват, че дори заплахата от отмъщение засилва уязвимостта.

„Ако клиентът знае, че е незаконно да работим заедно на закрито, той може да се възползва от това, например да ни ограби или да направи нещо друго, защото знае, че няма да се обадим на полицията“, казва секс-ескорта от Глазгоу Жаклин. „Острието на бръснача, това е тънка граница между сигурността и престъпността.”

Законопроект за безопасност в интернет

Правният спор около секс индустрията може само да се влоши. Законопроектът за интернет безопасност, който сега е в парламента, може да изисква от технологичните компании да премахнат всяко „подбуждане към проституция с цел печалба“ от своите платформи като част от борбата срещу сексуалната експлоатация и трафика на хора.

Но активистите казват, че това ще направи невъзможно проститутките да рекламират услугите си и ще ги постави в опасна ситуация, особено ако засегне платформи като Twitter и Vivastreet.

„Секс работничките няма да могат да се рекламират или да проверяват клиентите”, казва бившата трансджендър-проститутка Аделин Бери, която прави докторантура по въпросите на пола и криминалистика. „Те със сигурност ще намерят къде работят уличните проститутки и ще се присъединят към техните редици.”

Правителството уточни, че законопроектът ще задължи технологичните платформи да премахват не легалното съдържание, а публикации и реклами, свързани с престъпна експлоатация, тъй като сводничеството и привличането към проституция с цел печалба е незаконно в Обединеното кралство.

В същото време привържениците както на пълната легализация, така и на скандинавския модел подчертават, че за мнозинството от жените, които доброволно се занимават с проституция, това е стратегия за оцеляване. Според тях всяка правителствена политика, предназначена да намали размера на тази индустрия, трябва първо да се справи с икономическите трудности на жените.

„Нека поговорим за бедността, за правата на жените, за заплатите на жените, за самотните майки и тяхното финансово положение“, казва Суид, активист на скандинавския модел.

Мишел страда от биполярно разстройство от младостта си и не може да се задържи на друга работа. „Правя го само за парите, не мога да правя нищо друго“, казва тя.

Кризата ескалира и Мишел трябва да се задоволи с клиенти, които никога преди не е приемала. Някои от тях говорят за позорни жени и търсят “безплатни” при всяка възможност.

Мишел казва, че винаги е имала строги правила за мъжете, какво може и какво не. Но приходите се свиват, а с тях и принципите отслабват.

Превод: Ганчо Каменарски

Източник: