Нови открития за лечение на зависимостите
Всички пристрастяващи субстанции повишават нивата на допамин в стриатума – това е част от мозъка, който участва в невроналните механизми на удоволствието.
Високите нива на допамин водят до модифициране в освобождаването на глутамат и нарушаване на възбудните му ефекти. Равновесието глутамат-допамин е променено и това води до трайни промени в поведението на хората, употребяващи пристрастяващи вещества.
За проучване, чиято цел е била установяването на молекулярните механизми на зависимостите, са използвани лабораторни модели, на които са инжектирали кокаин, докато развият зависимост към него.
След това са направени наблюдения на мозъка чрез маркирани антитела, при които е установено, че рецепторите за глутамат и допамин формират комплекси. По принцип тези рецептори са близко разположени в стриатума.
Терапевтични методи, предотвратяващи образуването на тези комплекси, са в процес на изучаване. Тяхната цел е да не пречат на функциите на всеки от рецепторите.
Едната контролна група е получавала солеви разтвор, докато на другата е било назначено лечение, което предотвратява образуването на рецепторни комплекси.
В лекуваната група, равновесието глутамат-допамин не е било нарушено от приема на кокаин. По време на проучването са се извършвали непрекъснато тестове, които да проследяват нормалното протичане на функциите и процесите при лабораторните модели.
Допълнителни проучвания в лабораторни условия върху човешка мозъчна тъкан са проведени за потвърждаване на хипотезите. Починалите пациенти, от които са били взети пробите, преди смъртта си са били зависими към психостимуланти и кръвните изследвания доказват наличие на психостимуланти в кръвообращението около момента на смъртта.
Рецепторите за допамин са били значително по-малко при зависимите пациенти, докато рецепторите за глутамат са били в еднакво количество при зависимите пациенти и при контролната група.
Благодарение на маркирани антитела, при зависимите пациенти са се установили високи нива на рецепторни комплекси, въпреки по-малкия общ брой допаминови рецептори.
Още по-любопитен е фактът, че при пациентите с най-нисък брой допаминови рецептори, концентрацията на рецепторните комплекси е била най-висока.
Тези резултати потвърждават, че рецепторният комплекс е потенциална мишена за лечение на зависимостите. Освен това, проучванията са перспективни за лечението на други психиатрични заболявания, при които е нарушен балансът между глутамат и допамин, каквито са например шизофренията и аутизмът.
Източници:
www.futura-sciences.com