Инфлацията е страничен продукт от пандемията от COVID-19
По време на откриващия събитието дискусионен панел „Пътят към новия модел на икономиката“ бяха обобщени тенденциите в глобалната и европейската икономика след сривовете заради COVID-пандемията.
„Скоро след премахването на локдауните виждаме значителен ръст в икономическото представяне в цял свят. Двигателите на това възстановяване са повишеното търсене и значителната подкрепа във фискално парично отношение в политиката, което подпомага различните икономики“, отбеляза Берарди. Тя предупреди, че все още не сме видели върха на инфлацията и се очаква нормализация през 2022 г. не само в развитите страни, но и в развиващите се държави като Бразилия и Русия.
„Когато говорим за фискалната политика на ЕС, преди всичко внимание предизвиква отговорът на министерствата на финансите на последните две големи кризи през 2009 г. и сегашната пандемия“, коментира Милен Велчев, бивш финансов министър и изпълнителен директор на ВТБ Капитал. Изтеглянето на фискалната подкрепа, за да се навакса изгубеното, е основното предизвикателство след всяка криза, обясни той и допълни, че е време щетите върху националните бюджети да бъдат коригирани в период на растеж, каквато е ситуацията в момента, за да сме готови за следващата криза.
„В близката ни история практически няма успешен изход от системна и глобална криза, който да не е съпроводен с масивно и таргетирано инвестиране в инфраструктура. Това може би е вторият аспект на политиките и механизмите за икономическо възстановяване, който трябва да стъпи на здравата основа на макроикономическата стабилност и потенциал за растеж“, обясни Илия Лингорски, член на Борда на директорите на Инвестиционен фонд „Три морета“.
„Обикновено при световна криза българската икономика се срива и изтрива растежа. Сега обаче успяваме да устоим, без да режем пенсии и заплати, и сравнително бързо се възстановяваме“, заяви Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.
„Трябва да си дадем сметка, че през последните две или три години от България не спират негативните сигнали, позитивни новини на практика няма, с изключение на перспективата за еврозоната“, отбеляза Милен Велчев. Той определи показаното от регулаторните органи по отношение на ЧЕЗ и намерението на Петр Келнер да инвестира в една от телевизиите като политика, която „със сигурност смрази кръвта“ на всички инвестирали в страната и на потенциалните инвеститори.
Петър Ганев заяви, че по време на пандемията четири сектора се представят много добре като приходи – строителство, здравеопазване, дигитален сектор и добивна индустрия при цветните метали.
Мобилните разплащания, финтех тенденциите и внедряването на изкуствен интелект в различни финтех услуги, екологичните стандарти, перспективите пред дигиталните валути и дигиталното евро бяха на фокус във втория панел на Investor Finance Forum.
България изостава от тренда да се извършват финансови операции през мобилни приложения, обясни Соня Бонова, главен изпълнителен директор на Rilla, част от MFG. С нея се съгласи и Петър Ризов, стратегически консултант в MyFin, като обясни, че се наблюдава тенденция все повече потребители, които започнат да употребяват мобилен портфейл, трудно да се връщат към стария начин за плащания. Боян Янчев, главен технологичен директор в Lirex, е категоричен, че все повече ще се работи в посока към интегрирани решения.
Няма бъдеще, ако то не е устойчиво, а Европа е мястото за развитие на устойчиви стартъпи. Около това мнение се обединиха участниците в третия панел на Investor Finance Forum, който беше посветен на устойчивите инвестиции.
Според изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов в момента в България регулациите изпреварват желанието и разбирането за работа с отговорност към природата. Той обясни, че водещият индекс на БФБ-София – SOFIX, се повишава с 36% от началото на годината, като само водещият индекс на естонската фондова борса изпреварва този растеж. Моравенов представи и актуални данни за извършените IPO-та през БФБ за изминалата година.
Според Георги Митов от BrightCap Venture правителствата трябва да създадат условия и да насърчат инвестициите в прехода, а от друга страна и потребителите трябва да подкрепят бизнеса, който спазва новите етични правила и залага на устойчивото развитие. По думите на Мирослав Мирославов, съосновател на платформата за управление на споделени работни пространства OfficeRnD, в Европа има балансиран подход за растеж, докато в САЩ например се търси ръст “на всяка цена”, което може да бъде рисковано.
Активите в активно управляваните взаимни фондове са се увеличили с над 60% през 2021 г. до над 1,8 млрд. евро. Това стана ясно по време на последния четвърти панел на Investor Finance Forum. Данните съобщи Явор Ачев, мениджър за България на Amundi Asset Management.
„Българските управляващи дружества се радват на огромен интерес от обикновения спестител“, съгласи се и Николай Павлов, директор „Връзки с инвеститорите” и член на Съвета на директорите на „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт”.
Освен ръст на активите, има и разширение на клиентската база, а основният приоритет за банките и за финансовите посредници сега е повишаването на информираността, коментира и Васил Сланчев, ръководител отдел „Частно банкиране и взаимни фондове“ в управление „Капиталови пазари“ на Пощенска банка.
Какви са новостите на пазара на инвестиции във взаимни фондове, кой оглавява класацията за най-доходоносните взаимни фондове за 2021 години и още важни моменти и данни, които бяха представени на 10-ото издание на Investor Finance Forum – гледайте на запис тук. За поредна година партньор на класацията е Infograffiti, които подготвиха видеото и инфографиките, с които бяха представени на най-добрите договорни фондове в България за 2021 година
Генерален партньор на конференцията е Fibank. Основни партньори на събитието са ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, MFG и Българска фондова борса. Събитието се организира с подкрепата на Amundi Asset Management, LIREX, Software Group и MEDICAL DENT.
Институционални партньори на юбилейното издание на Investor Finance Forum са Френско-българска търговска и индустриална камара, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциацията на българските лидери и предприемачи, Български форум на бизнес лидерите, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, Британско-българската бизнес асоциация, Sofia Tech Park и Висшето училище по застраховане и финанси.