Виждаме ли залеза на Силициевата долина?

Какво би трябвало да си мислим, когато чуем „Силициевата долина“? Иновации, които променят живота на хората? Да, но в последно време като че ли тези иновации отсъстват. Изглежда, че изразът е загубил своето значение, своята символика.

Технологичните гиганти, които претендират да оформят живота ни, онлайн и извън него, през 21-ви век, като че ли са на ръба на ерата си. Amazon, Alphabet, Microsoft, Meta и Apple отбелязаха спад в оценките си, в доверието на инвеститорите си, че и на потребителите си. Легендата за гениалния предприемач-основател, който създава нещо свръхиновативно в гараж и постепенно го превръща в хитов продукт, харесван и желан по цял свят, все повече си остава мит, далечна приказка, спомен от младините на предците. Днес такива неща не се случват.

Големите ИТ компании, стартирали с обещания да свържат света, да мислят по различен начин, да направят информацията безплатна за всички, да демократизират технологиите… всички те прекараха голяма част от последното десетилетие в стъпки, типични за големите корпорации, опитващи се да станат още по-големи. Те дават предимство на печалбата пред безопасността, на пазарната експанзия пред полезността на продукта, на приходите пред иновациите.

И всичко това се случва в много по-голям мащаб, с много скорост и въздействие. Сега, управлявана от монополи, токсична и третираща безобразно своя „най-скъп актив“, Силициевата долина изглежда така, сякаш най-накрая е достигнала своите граници.

Някои от най-мощните, печеливши и експанзивни ИТ компании в човешката история – свързани поне идейно с мащабни иновации – са в задънена улица. Те не успяват да формират бъдещето, както отдавна се рекламират, или дори да поддържат версиите, които са успели да създадат дотук.

След като са се разраснали до огромни размери, тези корпорации сега не са в състояние или не желаят да управляват цифровите общности, които са изградили. Те са парализирани, когато става въпрос за разработване на смислени нови продукти, и са все по-вторачени в монополни практики, плащания за интелектуални права, изкупуване на по-малки конкуренти.

Все повече хора просто чувстват кумулативната тежест на този застой в технологиите, с който повечето от нас се сблъскват всеки ден. Самото превъртане покрай една и съща глупава реклама, за да надникнем в истинските, досадни новини на все същия стъклен екран в същата социална мрежа…. бъдещето е закъсало, забуксувало. Сякаш сме достигнали края на интернет и сега не знаем накъде да вървим и какво да правим.

Ако се върнем назад във времето, не беше толкова отдавна, когато бившият ръководител на сигурността на Twitter, Пейтър „Мъдж“ Затко, подаде сигнал тип „биене на камбаната“, говорейки за големи уязвимости в компанията, за колосални пропуски в сигурността. Затко обвини ръководителите на Twitter, че поставят печалбата пред безопасността.

Това прозвуча познато. Разкритията повториха онези, които разтърсиха Facebook предходната година, когато Франсис Хоган разкри как в корпорацията добре се знаят отрицателните ефекти от социалната мрежа върху психиката на подрастващите, но здравето на младите всъщност е останало на заден план пред приходните потоци на фирмата. Хоган заяви и, че най-голямата социална медийна мрежа в света, наред с други неща, е позволила на режимите да използват платформата за разпалване на етническо насилие.

Изпълнителният директор на Meta Марк Зукърбърг очевидно е толкова разочарован от реалността, че се опита да измисли нова реалност и да ни бутне всички в нея. Но и това е много шум за нищо. Когато Meta проведе конференцията си Connect през октомври, за да покаже напредъка си в метапространството, звездите на шоуто бяха…. краката. Тази думичка бързо се превърна в комична емблема за цялото събитие: големият пробив на Meta, след година работа и 15 милиарда долара вложения, похарчени в опити за изграждане на метавселената, беше, че нейните пикселизирани анимационни аватари вече имат пикселизирани крака.

Не е ли гротескно, че в 2022 година върхът на иновациите са пикселизирани крака на пикселизирани аватари в несъществуваща реалност?! Малко след това събитие, през ноември, фирмата съкрати повече от 11 000 души.

През септември, когато Apple проведе годишното си събитие за пускане на пазара на iPhone, малцина бяха изненадани, че най-новите им модели са почти идентични с последните няколко. Всъщност, ако се огледаме в света на смартфоните, ще видим същото: смартфоните не са се променили съществено вече доста години, въпреки надпреварата кой ще вгради по-голяма камера.

В отчаяните си усилия да докарат повече приходни потоци корпорациите се обръщат все повече към бизнес-дейности „по допирателната“ линия, вторачвайки се в онлайн-рекламите. Но и там тресавището не е по-малко. Google продължава да бъде най-голямата рекламна компания в света и печели почти 60 процента от бизнеса си от обяви в търсенето. Печели пари и от своите реклами в YouTube. Страниците с резултати от търсения са претрупани с реклами, които човек трябва да се превърта до прегряване на китката на ръката, за да намери „органичните“ резултати. Все повече анализатори имат причини да смятат, че качеството на резултатите също се е влошило с времето.

Какъв мрачен резултат за интернет и за технологиите, за които някога се смяташе, че носят безкрайни възможности, че ще разпалят креативността, ще свързват хората по света, ще създават нови общности, ще реализират това, което мечтаем да се случи в реалния свят. Застоят, който виждаме, е жалък. Навярно той е резултат от това, че някои от най-амбициозните компании на нашето поколение търсят успех с поглед в мащаба, но нямат интерес към създаване на реална стойност.

За измяната и разочарованието свидетелстват и истории като тази с Елизабет Холмс, чийто стартиращ еднорог Theranos някога беше любимец на Силициевата долина. Холмс беше осъдена през ноември на повече от 11 години затвор за измама на инвеститорите относно технологията на нейната компания, която така и не не проработи.

Показателни са и истории като тази на Сам Банкман-Фрид, яхнал вълната на новото голямо обещание – криптовалутите. Той завършва годината в несъстоятелност, обвинен в множество измами. Клиентите може никога да не си върнат парите, които са поверили на рухналата борса на Фрид.

Така че, може би не само Big Tech, но и самият модел, който го е породил – в който на даден мечтател биват поверени милиони, за да измисли бъдещето, под оскъден надзор – е катастрофирал. И може би затова не е изненадващо, че Илон Мъск е постоянно в заглавията със своите решения за Twitter. Силициевата долина винаги е била изградена върху митологията на героичния основател и малцина са по-забулени в митове от Мъск.

Някога Мъск беше истинското вдъхновение за кинематографичния Железен човек: мнозина смятаха, че той е супергерой, способен да създава електрически коли, да изпраща ракети до Марс и да доставя бъдещето. Сега той е разтърсващият, бляскав аватар на Big Tech на 2020-те години: невероятно богат и могъщ, все още способен да прави „чудеса“. Но също така все повече изглежда затънал в калта, засилвайки токсичността и раздора, и изложен на явен риск от навлизане в продължителен упадък.

Начинът, по който ще завърши тази трудна нова ера, ще има големи последици за всички ни. Ето защо идната 2023 година и тези след нея ще бъдат решаващи за мястото на технологиите в живота ни.

Източник: