Как технологиите облекчиха (или затрудниха) смяната на времето

Ето, че отново „местим стрелките” – в нощта на 30 срещу 31 октомври преминаваме към зимното часово време. Промяната обичайно се случва в нощните часове. Заранта в неделя, когато повечето хора се събуждат и разсеяно поглеждат телефоните си, джаджите показват „новия” час. Технологиите без съмнение облекчиха процедурата по досадното настройване на часовника, а може би с това направиха промяната по-трудна за възприемане.

Благодарение на технологиите, нашите смартфони и компютри сами се настройват за зимното и после за лятно часово време. Но това не винаги е било така. Някога човек трябваше да обходи цялата къща и да „смени” часовника на всички уреди: на печката, на микровълновата, на радиочасовника, на видеорекордера, на будилниците. Това е ритуал, който по-възрастните си спомнят, но днес – ех, днес можем спокойно да си легнем да спим, без да се боим, че часовникът ни може да се окаже неверен в понеделник сутрин и да закъснеем за работа.

Откъде идва

Казват, че от всички изобретения в историята на човечеството часовникът е най-голямото зло, защото е превърнало своя създател в свой роб – навсякъде, по целия свят. И като че тази тирания не стига, ами през Първата световна война е наложена и идеята за „лятно часово време” с цел пестене на въглища. Оттогава сменянето на времето два пъти в годината тормози поне половината от човечеството.

Сверяване чрез клетъчната мрежа

По подразбиране смартфоните са настроени да актуализират автоматично времето, когато се промени, благодарение на синхронизацията си с клетъчната мрежа. Същото се случва, когато се озовем от една часова зона в друга. Телефонът се актуализира след „справка” с клетъчните кули в района, в който се е озовал. Така той коригира не само часа, който показва, но също и срещите и задачите в календара, както и будилниците и напомнянията.

Възходът на интернет

Ползвайки ежедневно на своите компютри, таблети и други джаджи, ние сме спокойни, че смяната на времето се случва автоматично и при всички тях. Тези свързани устройства работят с Протокола за мрежово време (NTP), който синхронизира часовниците на дигиталните устройства с точност до милисекунда или дори част от милисекундата, пояснява CompTIA.

Според проучване на NTP мрежата, повече от 175 000 хоста използват NTP в интернет. Има и „Услуга за интернет време” (ITS) и „Автоматизирани компютърни времеви услуги” (ACTS) за настройване на компютърни и други дигитални технологии чрез интернет или чрез телефонни линии. Всичко това ни спасява от досадното настройване на часовниците в деня на смяната.

Умният дом

Интелигентните електроуреди навлизат в домовете на хората и съвсем логично е да очакваме от тях да са достатъчно „смарт”, за да могат да сверят сами часовниците си. Това отново се случва благодарение на свързаността към интернет и съответно уеб-базираните услуги за контрол на времето и синхронизация. Всички тези уреди сами се пренастройват за зимното и лятното часово време.

Умните коли

Днешните автомобили имат способността да се движат на автопилот, да се паркират успоредно, за да предотвратяват инциденти. Тогава защо все още трябва да настройваме часовника? Това е една тенденция, която като че ли закъснява. За да може часовникът да се настройва автоматично, той трябва да бъде свързан към сателитна навигационна система или клетъчна мрежа. С навлизането на силно дигитализираните автомобили с постоянна онлайн свързаност и този досаден елемент като че ли остава в миналото.

Психологически ефект

Като че ли обаче онази досадна процедура по пренастройване на часовниците в дома помагаше на хората да се адаптират по-лесно към смяната, случваща се два пъти в годината. Разбира се, че за вътрешния, „биологичен” часовник това е трудно, но за съзнанието има значение дали човек няколко пъти ще си повтори, че „сега е 9 часа, а не 10 часа” или обратното. Като че ли с автоматизирането на смяната на часовниците губим онзи момент на „самонастройване”, който помагаше да сме точни дори в понеделника след смяната на стрелките.

Източник: