Как украинските гривни да се обръщат в евро
Европейският съюз подготвя механизъм, който да позволява спестяванията в гривни на търсещите убежище украинци да се обменят в евро или в други европейски валути. Мярката ще облекчи съдбата на милионите бежанци, влезли на територията на общността.
Почти 3.5 млн. бежанци са влезли в ЕС от Украйна от началото на руското нахлуване в страната и липсата на готов кеш, с който да заплащат за храна, дрехи и подслон, е едно от най-сериозните затруднения. Мнозина пресичат границите с наличните си спестяванията в брой, но не успяват да ги обменят във валутите на държавите, в които остават.
Европейската комисия обсъжда с Европейската централна как да се конвертира определена част от кешовите наличности украинска валута в евро, но схемата ще изисква гаранции от страните членки на блока, че ще покрият потенциалните загуби от валутния курс. Официални представители на Брюксел твърдят, че европейските правителства са готови да гласуват нужните покрития, които могат да достигнат милиарди евро, но бързото създаване на подобен механизъм се оказва сложно правно и техническо предизвикателство.
Огромният проблем са бесните колебания на гривната на валутния пазар, който не позволява конвертирането й. Той възникна след като Украйна прекрати почти изцяло валутната търговия и замрази официалния валутен курс на националната парична единица на предвоенните равнища. Освен това правителството наложи мораториум на плащанията в чуждестранна валута с изключение на преводите за необходимите средства за военни цели.
Банки и обменни бюра не искат да приемат гривни, защото нямат никаква представа каква е пазарната им оценка. И ако все пак някой успее да получи валутен курс, той по правило е с огромен отбив от предвоенната стойност или пък върху сделката се налагат забранителни комисионни. За информация, украинската парична единица приключи 23 февруари (ден преди руската инвазия в Украйна) с фиксинг от 33.83 гривни за един щ. долар.
Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард коментира в началото на седмицата, че Европейската централната банка ще търси решение през уикенда, което да позволи конвертирането на гривните на търсещите убежище украинци в евро. Тя обаче признава, че това е “много сложно”, защото “са необходими гаранции за обмена и защото понякога правната рамка на Евроблока достига гранични предели в кризисни времена”.
На 21 март ЕЦБ е изпратила предложение до Брюксел с описание на схемата за конвертиране на гривни в евро като се използват европейски гаранции за покриване на риска от валутния курс. Банкерите са преценили, че не могат да обменят украински пари в единната европейска валута без държавни гаранции, защото това би могло да се определи като монетарно финансиране на правителствата, което е забранено от пакта на блока.
Голямата тревога на ЕЦБ е, че ще стане собственик на огромни количества гривни, които биха могли да се обезценят значително и няма да могат да се конвертират за същото количество евро с Националната банка на Украйна поне докато не свърши войната и страната не се стабилизира.
ЕК трябва да създаде механизъм как страните членки на Общността да финансират гаранциите, защото в бюджета на ЕС няма предвидени средства за целта.
Неформална оценка на вътрешна комисия, която е станала достъпна до репортери на “Файненшъл таймс”, предполага, че изискваните покрития ще са между 1 и 3 млрд. евро или таван от 300 евро за всеки бежанец.
Държавите, които не са членки на еврозоната, също проявяват интерес към гаранционната схема, защото се надяват, че ще се намери хармонизиран подход, който да обхваща валутните курсове на съюза.
Според Националната банка на Украйна много бежанци са били принудени да приемат обменни нива, които лишават трансакциите от стойност. Централните банкери призовават напускащите страната да оставят парите си на депозит в украински банки и да използват карти, с които да теглят пари в брой за стоки извън Украйна, защото курсовете са много по-изгодни отколкото на черния пазар.
По официални данни на Агенцията за бежанците на ООН, в периода от 24 февруари до 21 март 10 милиона жители на Украйна са избягали от районите на конфликта, като 6.5 милиона от тях са останали в по-безопасни области на страната.
Най-много бежанци е приела Полша – 2.1 млн., следвана от Молдова – 365 хил., Унгария – 312 хил., Словакия – 250 хил., Румъния – 242 хил., Русия – 232 хил., Беларус – 3765 души. Отделно, между 21 и 23 февруари 113 хил. жители на районите Донецк и Луганск са отишли в Русия.
Особено тежък е кешовият проблем на украинците в Полша:
бежанците, които се опитват да обменят националната си валута в полски пари, получават курс една злота срещу 20 гривни (бел. ред. – 85.50 гривни за един долар по курса на международните валутни пазари в 12.30 ч. българско време на 23 март). Преди войната една злота в Украйна е струвала около 7 гривни. Полската централна банка обяви на 21 март, че е подписала споразумение с украинските централни банкери, позволяващо на пълнолетни бежанци да обменят до 10 хил. гривни на човек “на закръглен официален курс” от 18 март.
Официален представител на ЕС не се учудва, че Киев е принуден да наложи някои форми на забрана на износ на капитали от страната.
Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, се наблюдават масови кешови тегления в много съседни държави, защото бежанците теглят пари от банките, а местните жители търсят сигурност в твърдите валути.
Полската централна банка е пресметнала, че количеството на намиращите се обръщение пари в брой е нараснало с 11% заради “безпрецедентните кешови тегления” и през първата седмица след войната е имало сериозни проблеми със зареждането на банкоматите. Впоследствие те са били разрешени в хода на стабилизирането на отлива на банкноти.
В Литва тегленията на пари в брой са се удвоили след руската инвазия и някои банкомати за кратко са останали празни. Централните банки на Естония, Латвия, Финландия, Словакия и Унгария също съобщават за по-интензивно търсене на кеш.
Най-старият шведски кредитор “Сведбанк”, отчита, че кешовите тегления са достигнали най-високата си пропорция от общия кешов оборот за последните три години.
Източник: banker.bg