Всички срещу Боби Михайлов и БФС

Всички срещу Боби Михайлов: Защо протестът срещу БФС вече е отвсякъде

Недоволството към българската централа нараства, а следващата седмица се готви протест. Подкрепата за Борислав Михайлов изтънява все повече.

Българските запалянковци организират протест срещу управлението на БФС на 16 ноември. Това накара БФС да вземе безумното решение мачът срещу Унгария да се играе в Пловдив без публика
Приходите от телевизионни права за клубовете ще се увеличат, казва пред “Капитал” Борислав Михайлов

Преди точно 20 години, през октомври 2003 г., България гостува на Хърватия в мач, който губи с минималното 1:0. След като по-рано побеждава Хърватия и Белгия, националите си осигуряват участие на европейското първенство, заемайки първото място в групата. Днес националният отбор по футбол е на последно място в квалификационната група и без шанс да се класира на първенството.

Прочетете още: Българки печелят луди пари в onlyfans от загорели балами

Нетърпимостта към провалите на български футбол расте все повече – през следващата седмица, на 16 ноември, се организира протест срещу ръководството на БФС. От 18 години то е монополизирано от Борислав Михайлов, а оттогава качеството на националния отбор и на клубовете пада главоломно, а националният отбор не се е класирал на нито едно голямо първенство.

Тази седмица, десет дни преди провеждането на квалификация срещу Унгария, БФС обяви, че УЕФА премества мача от София в на стадион “Ботев” в Пловдив, където срещата ще се проведе без публика. Аргументът на европейската футболна организация е “информация, получена от българските власти, свързана с повишен риск от нарушаване на обществения ред на и около стадиона”.

Зад евфемистичното съобщение на БФС може да се разчете и страх от протеста. Днес, сряда, дойде и съобщение от строителя на пловдивския стадион, че той не е в състояние да приеме срещата, тъй като заради строително-монтажните дейности това било непрепоръчително.

Прочетете още: Humane AI pin новото голямо нещо в технологиите

Вариант остава Разград, но засега такъв не е коментиран. В понеделник от унгарската федерация изпратиха и писмо, в което изразиха недоумение и критика за преместения мач, както и факта, че над 2000 унгарски фенове са си закупили билети. Преди дни се появи информация в българските медии, че мачът все пак може да се играе пред публика в София заради решение на Апелативния съд в Лозана.

Бербатов: Искат да ни откраднат футбола

“Ситуацията е много сериозна и тя е такава заради ръководителите на българския футбол. С техните методи искат да откраднат футбола от феновете. Хората се обединяват срещу тях, което много ме радва. Крадат футбола от всички нас. Това не се е случвало никога – ти да играеш по собствено желание пред празен стадион.”, заяви в сряда пред bTV бившият национал Димитър Бербатов и основен опонент на Михайлов на последния конгрес, когато загуби от него с едва 11 гласа и беше отхвърлен варианта за балотаж.

Разочарованието на феновете футболните хора е обяснимо. За две години националният тим записва две победи, а нивото по градските стадиони пада все повече. Проблемите обаче са по-сложни и датират по-назад във времето. За две десетилетия България не намери път към европейско или световно първенство. За сметка на това Македония направи дебют, а Хърватия достигна до финал и полуфинал поред. Заради проблемите в българския футболен съюз още през 2019 г. държавата спря да финансира спорта.

Пари има – резултати не

Българският футболен съюз (БФС) е частна организация, която се финансира с постъпления от тв права, лицензи, продажба на билети, международните организации.

От октомври 2005 г. изпълнителен директор на Българския футболен съюз, който отговаря за развитието на спорта, е Борислав Михайлов. За това време националният отбор сменя повече от дузина треньори (15), а отборът спада с над 40 места в класацията на FIFA до 86-о място.

Прочетете още: Близо 80% от българите покриват трудно ежедневните си разходи

През 2019 г. Михайлов подаде оставка, която по-късно оттегли, след като видя заплаха: трима бивши футболисти, част от състава през 2004 г. – Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов, се съюзиха и пожелаха промяна. С подписите от една трета от клубовете тримата настояха Софийски градски съд да назначи извънреден конгрес. През октомври 2021 г. клубовете преизбраха Борислав Михайлов за нов 4-годишен мандат.

От 2017 до 2022 г. приходите на БФС от нестопанска дейност достигат 108 млн. лева, като разходите са около 103 млн. Най-голямото перо в отчета са “други” административни разходи, където отиват над 37 млн. лева за пет години. За справка – общо разходите за мъжкия и женския национален отбор за периода са 15 млн. лева. Само даренията (със и без условие) са над 75 млн., като основно идват от ФИФА и УЕФА.

Държавата отдавна оттегли подкрепата си

Допреди години финансиране осигуряваше и държавата – още по около 1.8 млн. лв. на година. Преди четири години обаче правителството на Бойко Борисов спря финансирането, като оттогава никое правителство не желае да работи и дава пари за федерацията, още повече след срамния расистки скандал в мача срещу Англия през септември 2019 г.

Спряното финансиране може би е и причината от сегашното ръководство на БФС да не пропускат възможност да обвинят държавата за провалите си – например след загубата в контролата с Албания наскоро, Йордан Лечков, който е част от хората около Михайлов в БФС, каза, че причина за това била липсата на държавна подкрепа за нови стадиони.

“Държавата не иска да работи с БФС. Това са доказани лъжци и измамници. Но държавата трябва да помага на българския спорт, без помощта ѝ нещата няма как да се случат. Но когато има такова управление, много трудно ще се случи.”, смята Димитър Бербатов.

Ролята на БФС е важна дори за тези, които не гледат футбол. Клубове като “Хебър”, “Пирин”, “Ботев” – Враца, се финансират от общинските бюджети. Възвръщаемостта на общинските инвестиции зависи до известна степен от футболния съюз. Организацията подготвя обществената поръчка за телевизионните права, определя програмата на първенството (с което влияе върху посещаемостта) и нарежда изискванията за провеждането на мачовете, което влияе върху разходите.

Пред телевизора

През 2020 г. БФС обяви, че мачовете от първенството ще са по каналите на “Нова броудкастинг груп” през следващите пет години. Според условията всяка година телевизията плаща по 6.5 млн. лева без ДДС.

Прочетете още: Стремежът на технологичните милиардери да построят нов град в Калифорния вече е затънал в проблеми

“Приходите от телевизионни права за клубовете вече са увеличени значително”, казва в писмено интервю пред “Капитал” Борислав Михайлов (виж пълното интервю тук или тук). “През следващата година те ще нараснат на 6.8 милиона, след това всяка година ще се вдигат – 7 млн. през 2025-2026, 7.7 млн. през 2026-2027, 7.95 млн. през 2027-2028, и 8.2 млн. през 2028-2029”, добавя президентът на БФС. Това означава, че и договорът ще бъде удължен. Сумите за Купата на България и Втора лига също се увеличават: от 625 хил. до 820 хил. за купата и от 2200 на 2900 лв. за мач.

Българското първенство е в пъти по-гледано у нас от английското например – Борислав Михайлов

Според източници на “Капитал” обаче подобно решение може да бъде атакувано в съда, тъй като решения, засягащи трети лица, се взимат от Изпълнителния комитет, който е вписан в Търговския регистър, а той е с изтекъл мандат.

Все пак, за сравнение – през май клубовете в Румъния договориха по 36 млн. евро на година с ДДС за три сезона. В Гърция пък мачовете се предават по две телевизии, които се договарят директно с клубовете за правата им. Приходите достигат 68 млн. евро на сезон.

Една от причините за по-ниската оферта в България е по-ниската конкуренция. През 2020 г. Българската национална телевизия предложи символична сума, а единственият реален конкурент – Max Sport, каналите на “А1”, предложи по-ниска оферта. Според Петър Величков, част от екипа на Димитър Бербатов, държавата (чрез БНТ) може да участва в наддаването. “Отдавна обаче държавата с това ръководство (на БФС) не желае да работи”, казва Величков пред “Капитал” .

Често мачове от българското първенство се насрочват в работно време през делнични дни. По този начин запълването на стадиона е по-трудно. Подрастващите са на училище, а останалите – на работа. “Програмата на първенството се изготвя заедно с телевизията, за да могат абсолютно всички мачове от елита да бъдат излъчени пряко”, посочва Михайлов.

За да се излъчват по телевизията мачове обаче, има изисквания. Клубовете трябва да се ангажират с инвестиции в базата като осветление и поддръжка на терена. Обикновено тези разходи не са толкова високи, но предвид финансовите затруднения на общините дори малък допълнителен разход може да се окаже проблем. “Когато един клуб иска да получава солидни пари от телевизионни права, той трябва да вложи в инфраструктурни подобрения”, казва Михайлов.

Все пак съюзът се стреми да намалява разходите на клубовете, като финансира системата VAR с пари от собствения си бюджет и осигурява консумативи като топки, екипи и други на клубове от всички нива.

Българското е евтино

За четири години трансферите на български футболисти генерират 20 млн. евро за българските отбори показват данни на Transfermarkt. За сравнение – приходите от продажби на хърватските клубове само за лятото на 2023 г. надхвърлят 50 млн. евро. Сумата не включва сделката между германския РБ Лайпциг и английския Манчестър Сити за хърватския национал Йоско Гуардиол за 90 млн. евро.

“В момента българин с български паспорт и с определени качества, ако се продаде за 300 хил. евро, същият играч със същите качества и хърватски паспорт ще струва 3 млн.”, посочва Величков, който в миналото е част от изпълкома на БФС. “За 10 години имаме един Десподов. И за колко го продадоха – за 3 милиона и половина. Един хърватин със същите качества ще го продадат за 15 милиона минимум”, допълва той.

Естествено, ако българските футболисти не се търсят в България, не може да се очаква търсене в чужбина. Според данни на Международния център за спортни изследвания (CIES) българските отбори са в топ 10 на европейските първенства, които дават най-много минути на чужденци (над 50% от времето). В същото време футболистите от школите получават четири пъти по-малко игрово време.

“Уморих се да повтарям, че за разлика от Сърбия например България е член на Европейския съюз и тук важат специфични трудови правила”, посочва Михайлов. “Има наложена конкретна квота за играчи извън Европейския съюз, както е навсякъде, но това не означава, че клубовете не могат да допълнят остатъка с играчи с евро паспорти, независимо от националността им”, казва бившият футболист.

Според Величков обаче се случва точно обратното: “Това е пълно безумие с тези паспорти”, казва той и допълва, че чужденци, които са в страната отскоро, получават документите със съдействието на Българския футболен съюз. “Пишат колко са важни чужденците за българския футбол. Тези работи отиват в президентството и оттам играчи с по една година в България получават европейски паспорти”, обяснява специалистът.

Според източници на “Капитал” БФС обмисля въвеждането на стимул за клубовете, които използват български играчи, но на този етап се търсят спонсори и финансиране. Подобна схема е наложена в Унгария.

Юруш на новите стадиони

На 25 октомври министърът на финансите Асен Василев обяви на среща с клубовете в министерството програма за реновиране на стадиони. Според програмата клубовете могат да кандидатстват за финансиране за модернизация на спортни съоръжения. Условието е поне 50% съучастие. За тази година заделените средства са 10 млн. лева, като сумата може да нарасне до 50 млн. Срокът за кандидатстване е до края на ноември, като общините може да кандидатстват също.

“През 2021 г. отпуснахме 500 млн. лева за общински проекти, а догодина в бюджета сме заложили 1 млрд. лв. за общински проекти. Така, ако общината прецени, че й трябва стадион, тя може да кандидатства”, посочи финансовият министър. “Догодина може да тръгнем с бюджет 50-100 млн. лв., а ако има интерес, ще намерим достатъчно средства.”

На срещата присъстваха представители на футболни, баскетболни и волейболни клубове, както и личности като Димитър Бербатов, Михаил Александров и Валентин Михов. “Тази среща не бе организирана за федерации, а за клубове”, обяснява отсъствието на БФС Борислав Михайлов. Но както посочихме по-горе, причината най-вероятно е в нежеланието на държавата да работи с БФС.
Източник