Как да говорим с бебето?
Първата стъпка към развитието на речника на бебето е да не се грижим за него мълчаливо – често задаван въпрос е: “Защо да си говорим с него, щом още не разбира нищо?” Но точно това е единственият начин да започне да разбира – като му „набавим“ постоянна вербална комуникация.
Грешен подход е и приказването само на опростен език от несложни думи, защото така го лишаваме и от пъстротата на езика още от ранна възраст.
Кърмачето е чувствително към интонации и мелодични гласни. Пеенето също е полезно, но рецитирането на стихчета също. Тихо и високо, нежно и сърдито, с висок и нисък глас (в зависимост от смисъл на думата), но винаги бавно и отчетливо произнасяне. Това е метод да привличаме постоянно вниманието му. Важно е още да вижда изражението на лицето ни. Вниманието към устата се появява още когато бебето е на 2-3 месеца.
Мимиките и гримасите също му дават информация за това, което казваме. То има нужда и от тази невербалната комуникация.
То слуша и наблюдава, докато вършим ежедневните си задължения. В случай, че не знаем какво точно да му говорим – може да му разказваме какво правим в момента.
През първата година бебето „попива“ кратки думи като – тук, там, горе и т.н., които по-късно ще станат част от изречения. Добре е да го запознаваме със света около него.
Дори да се занимаваме с нещо в другата стая и да му говорим, бебето има полза от това, че чува гласа ни. Дори и без да сме в зрителното му поле, то ще опитва да отговаря по свой начин. Но това не важи за останалия звуков фон – например слушането на телевизор или радио – тъй като няма насочено отношение, което на малкото дете му е трудно да възприеме качествено.
Важно е, когато бебето произнася неправилно някои думи, да не го поправяме като натяквате върху правилнотото произношение. Даването на време е от значение.
Малкото дете чува добре, но не знае как точно да артикулира думата или пък размества сричките. Затова, ако например сочи даден предмет с пръст е добре да наименуваме и да попитаме дали го иска?
Около 2-годишна възраст малките деца са жадни за знания. Трябва да се възползваме от този момент, за да му разказваме истории и да четем повече. Полезно е да разлиства книжката като показва какво му е харесало.
Начинът, по който говорим и интонацията, която се променя с всеки нов герой, няма как да не го впечатли.
Количеството думи, които се използват в общуването с детето до 3-годишната му възраст е обемът на речника, който представлява речевото ядро на детето във възрастта между 3 и 9 години.
Езикът, който използват родителите, има важна роля за определяне на това колко свободни ще се чувстват децата им в разговорите. Ако засипваме бебето с много думи, също му правим добра услуга, освен ако не правим всичко възможно да му обясним смисъла им.
Ако докато бебето или детето разглежда определен предмен, то го свързва смисловия с тактилния (докосващия) сигнал. Така двата канала на информацията ще се слеят в едно – предмета и думата, която го обозначава. Когато детето стане на възраст над 3 години вече е възможно да привличаме вниманието му върху определени теми за по-дълго време и да очакваме то да може да се фокусира върху „урока“ поне за кратко.
Нарастването на речника зависи от качеството и не толкова от количеството. Например, освен, че децата от различните социални групи чуват различни по обем думи, те чуват и различни видове думи.
И не на последно място е полезно да бъдем добър слушател за своето бебе. Това означава да сме любопитни към него, да го наблюдаваме и изучаваме, като паралелно с това мислим какво иска да ни каже. Важно е на моменти да замълчим и да позволим на тишината да „заеме пространството“ дори и за малко. Проучвания установяват, че дори не е нужно да говорим, за да насърчим във всеки случай детето да говори, понякога то има нужда да усети момента, че е слушано.
Библиография:
1. W. Sears, M. Sears; The Baby Book;
2. H. Turgeon; The Right Words to Solve Every Parenting Dilemma, 2018