Проклятието на високата инфлация – какви ще са последиците
Как стигнахме дотук? С две думи: пандемия и война.
Дългият и удобен период на слаба инфлация и ниски лихвени проценти приключи внезапно след удара на COVID-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха блокираните предприятия и домакинства на повърхността с помощта на трилиони долари. Това пише в свой коментар Катрин Евънс за Reuters, представен от БГНЕС.
Този спасителен пояс не позволи на работниците да се наредят на опашките за помощи, на предприятията да фалират, а на цените на жилищата да се сринат. Но то също така извади от равновесие търсенето и предлагането, както никога досега.
Да има формула за минималната работна заплата е в някакъв степен положителна новина. 10 години е несериозно да не могат синдикати и раб…
До 2021 г., когато локдауните приключиха и световната икономика нарасна с най-бързия си темп след рецесията от 80 години насам, всички тези парични стимули претовариха световната търговска система.
Фабриките, които бяха спрени, не можеха да се разгърнат достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето, правилата за безопасност заради ковид предизвикаха недостиг на работна ръка в търговията на дребно, транспорта и здравеопазването, а бумът на възстановяването предизвика скок в цените на енергията.
Ако това не беше достатъчно, през февруари Русия нахлу в Украйна, а западните санкции срещу основния износител на петрол и газ доведоха до още по-голямо покачване на цените на горивата.
Известна като “данък върху бедните”, тъй като засяга най-силно хората с ниски доходи, двуцифрената инфлация изостря неравенството в световен мащаб. Докато по-заможните потребители могат да разчитат на спестяванията си, натрупани по време на пандемичните спирания, други трудно свързват двата края, а все повече от тях разчитат на хранителни банки.
С настъпването на зимата в цялото северно полукълбо натискът върху разходите за живот ще се засили, тъй като сметките за гориво нарастват. Работниците предприеха стачни действия в сектори от здравеопазване до авиацията, за да поискат заплатите да бъдат в крак с инфлацията. В повечето случаи им се налага да се задоволяват с по-малко.
На прага на 2023 г. глобалната икономика остава нестабилна. Несигурността доминира поради безпрецедентно съвпадение на фактори – …
Загрижеността за издръжката на живота доминира в политиката на богатите държави, като в някои случаи измества други приоритети, като например действията в областта на изменението на климата.
Макар че неотдавнашните спадове в цените на бензина намалиха част от натиска, инфлацията продължава да бъде в центъра на вниманието на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Френският Еманюел Макрон и германският Олаф Шолц разтягат бюджетите си, за да насочат милиарди евро към програми за подпомагане.
Но ако в индустриализираните икономики положението е тежко, то в по-бедните страни – от Хаити до Судан и от Ливан до Шри Ланка – рязкото покачване на цените на храните води до задълбочаване на бедността и страданията.
Световната програма по прехраната изчислява, че от началото на войната в Украйна още 70 милиона души по света са били на прага на глада, което тя нарича “цунами от глад”.
Каква е прогнозата за 2023 г.?
“Плащате ли по-високи сметки за отопление?”, пита телевизионният репортер германка на входа на дома ѝ. Тя изважда от джоба си известие …
Световните централни банки предприеха рязко повишаване на лихвените проценти, за да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да спадне до 4,7% – малко по-малко от половината от сегашното ѝ ниво.
Целта е да се постигне “меко приземяване”, при което охлаждането да се случи без сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или рязко увеличаване на безработицата. Но подобен най-добър сценарий се оказа непостижим при предишни сблъсъци с високата инфлация.
От ръководителя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все по-често говорят, че лекарството за повишаване на лихвите може да има горчив вкус. Освен това рисковете, свързани с големите несигурности – войната в Украйна, напрежението между Китай и Запада – са наклонени в посока надолу.
Редовната октомврийска прогноза на МВФ е една от най-мрачните от години насам, като в нея се посочва: “Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще се усеща като година на тежка рецесия”.
ЕЦБ: Гражданите на страните в еврозоната очакват все по-висока инфлация