Как живеят българите в Ботсвана
В Африка живеят над 50000 българи
Според Уикипедия в Африка живеят над 50000 българи като основната част живеят в Република Южна Африка. Предстоящата неделя, 20 май, “Другата България” ще срещне зрителите на bTV с българите от ботсванската столица Габороне. В търсене на успешни житейски истории екипът на предаването открива строителния предприемач Иван Тасев и компютърния специалист Ангел Данков.
Срещата на екипа с нашите сънародници този уикенд, ще бъде с променен час. Единствено на 20 април “Другата България” ще се излъчи от 12:30 часа. Африканските голд приключения на Иван Тасев започват преди 34 години, когато софиянецът се установява в Южноафриканската република. От началото на 1996 г. Иван се премества в Ботсвана и започва работа в индийска компания. По пътя на своето професионално усъвършенстване в строителния бранш българинът прекарва дълги години в Германия, Русия, Италия.
Как живеят българите в Ботсвана?
10 години живот в една от най-бързо променящите се африкански държави – Ботсвана, са достатъчни, за да убедят Иван, че е намерил подходящото място за живеене и бизнес. В предстоящия епизод “Другата България” и Nescafe Gold ще покажат кадри от италианското кафене на Ривър уолк – любимо място на всички българи в Габороне.
Сред 100-те наши сънародници в Ботсвана е и компютърния специалист Ангел Данков. Ангел опознава африканската държава преди 9 години и вече е собственик на бързоразвиваща се Ай Ти фирма. В неговата компания екипът ще покаже уникални кадри от традиционния бит на местното африканско население. Сафари в пустинята Калахари и любопитни факти от туристическия бизнес в Ботсвана, ще представи предаването, подкрепено от Nescafe Gold.
Гледайте “Другата България” и следващата неделя 27 май, за да ви покажем уникалните златни предмети на братята Радослав и Веселин Кирови от Добрич и да ви запознаем с историята на тяхното установяване в Кейптаун.
Един доброволец в Ботсвана
С огромна раница на гръб се сбогувам с лятото и поемам към зимна Африка. В София вали – приемам това като добър знак от старата българска поговорка „Ще ти върви като по вода”. Нищо, че там, където отивам, вода няма. В преносен смисъл, разбира се – през сухия период не пада и капчица дъжд. В страната на Калахари водата е ценност, а държавният девиз на Ботсвана е „PULA” – „Нека да вали”.
За втора поредна година съм доброволец в Ботсвана. Защо точно там е лесен въпрос – освен че за българи не е необходима виза, това е една от малкото страни в Африка, предлагащи доброволчески лагери в национални паркове и резервати. На практика това е безценен опит за всеки човек с интереси в областта на биоразнообразието, опазването на природните ресурси и любовта към просторните савани и животните. Каквато съм аз! От малка мечтаех да пътувам из Африка и да срещна отблизо всички африкански животни – на първо място „голямата петорка”, но се убедих, че всяко друго живо същество заслужава еднакво нашето внимание, любов и възхищение.
След 15 часа полет през Мюнхен и Йоханесбург кацам на малкото летище в столицата Габороне. Първите дни прекарвам с приятелите си от ботсванската доброволческа организация BWA (Botswana Workcamp Association) в техния офис в едно селце – разходки, срещи с местните, посещение на църквата в неделя. Голяма част от хората са християни и въпреки че тук са популярни разнообразни християнски църкви (англиканска, адвентистка, католическа), общото веднага се набива на очи – всички са много вярващи, а в църквите си е направо „купон” – песни, танци, проповеди в стил а ла Уебър…
Националните резервати в Африка
Най-сетне се отправяме към лагера – национален резерват „Тачила”. Групата доброволци сме 4-ма – белгийски адвокат, две местни момчета и аз. Работата ни се състои в това да помагаме на управата на парка и на рейнджърите с каквото можем – поддържане на оградата на резервата чрез патрулиране и подрязване на храсти и дървета покрай нея; поддържане на поляната за пикник в резервата – любимо място на хората от близкия град – и построяване на втора тоалетна на същата поляна. Първата седмица протича неусетно в работа, смях, истории около лагерния огън, разходки из парка. През втората седмица трябва да помагаме с доставката и адаптирането на животни за резервата, основно антилопи и зебри, но за съжаление в Ботсвана върлува шап и временно е преустановено движението на животни. Затова доброволческата организация ни предложи да отидем в друг лагер – в резервата за бели носорози „KhamaRhinoSanctuary“. Там се присъединяваме към друга група доброволци и общо ставаме 12 души – деветима европейци и трима местни. Общуването е лесно, тъй като английският език е официален в Ботсвана, която е бивш британски протекторат.
Животът на българите в Южна Африка
Ще опиша накратко как най-общо протича нашият лагер. Спим в палатки на място за къмпинг в резервата и готвим на огъня. Тъй като през юли в Ботсвана е зима, през нощта температурите падат до 4-6 градуса и спането в палатка е истинско предизвикателство дори за хората с добра екипировка. В къмпинга няма ток и удобства, има чешма с течаща вода и циментирано място за огън. Баните и тоалетните са на около 300-400 метра и там има ток, съответно винаги има гореща вода за душ (истинско блаженство в това диво място!). Разпределяме се на дежурства по кухня и всеки ден двама души готвят на групата – с каквито продукти и умения за готвене на огън разполагат, като трябва да умеят и да запалят, и да поддържат огъня… Поради липсата на фурна приготовлението на засукани ястия от типа на мусака, пълнени чушки, баница и прочее български гордости е невъзможно, пък и част от продуктите просто не се срещат или консумират в Ботсвана (бяло сирене, кори за баница). Основното меню на средностатистическия жител на страната, съответно и на лагера, е – сорго (зърнено растение, типично за Африка), бяла царевица (от която се прави традиционният качамак папа) и телешко в комбинации с различни зеленчуци, винаги сготвени. Поради климата и предпоставките за стомашно-чревни инфекции нищо друго освен плодовете не се яде в суров вид. Поне водата в Ботсвана е безопасна за пиене, понеже се сондира от дълбокото – за две години лагери там се убедих, че е така.
Сутрин ставаме между 6,30 и 7,30, а в 8,30 ч. рейнджърите ни вземат с джип и откарват на мястото за работа и до 12,30-13,00 ч. се трудим. Нашата работа се състои в различни дейности – подрязване на тревата и храстите около оградата, построяване на вани за птичките около чешмите в района на лагера, изкопаване на отходна яма за водите от кухнята на ресторанта на парка. Тъй като работата е доста изморителна, най-често следобеда почиваме. Стъмва се рано – към 18,00 ч. слънцето залязва и всички се събираме край огъня.
Животът в Африка е труден
Почивката е свободно време и всеки може да го прекарва както желае – да се разхожда, да чете, снима, спи, играе или да хване автостоп до близкия град, ако има спешна нужда от интернет или шоколад от супермаркета… Тъй като лагерните места не са заградени и на практика са сред дивата природа, разходките из нея са забранени, а движението на хората става само на групи и покрай оградата на парка. Обяснението е много просто – все пак това е резерват за носорози, които се движат свободно навсякъде и вероятността да попаднеш на носорог е много голяма. Около лагера живее едно огромно мъжко куду – втората по големина африканска антилопа с красиви рога и особено вкусно месо (опитахме го на пастърма, която местните наричат билтонг). Често засичаме това куду по пътеката, а веднъж дори успя да ме уплаши, като изскочи на 20 метра пред мен и изрева силно, но слава Богу побягна в обратна посока. Много българи живеят в Африка.
Безспорно най-хубавата част от лагера са сафаритата и патрулите – заедно с рейнджърите обикаляме по пътеките на парка в джиповете и се срещаме с красивите обитатели на саваната. В резервата освен носорози се срещат още много диви животни – леопарди, хиени, всякакви видове големи и малки антилопи, зебри, жирафи, щрауси, безброй чудновати красиви птици и змии. Опитните служители на резервата ни разказват за различните видове животни, показват ни следите и как да ги разпознаваме, обясняват ни какви мерки се предприемат срещу бракониерството и какви разрешителни са необходими за ловуването или търговията с животни или части от животни. Все още широко разпространено е вярването, че рогът от носорог усилва мъжката потентност, което прави горките великани жертви на суеверните и алчни бракониери. А всъщност рогът се състои от спластени и слепени косми и ако бъде отрязан, пораства отново. В някои паркове на ЮАР и други страни предприемат драстичната мярка да режат роговете на носорозите, за да откажат бракониерите от убиването на животните.
Двете седмици в Кама Райно изтичат неусетно и е време за сбогуване. Последния ден от лагера празнувам рождения си ден и получавам неочакван и много специален подарък – истински продукт от носорог, само че не рог, а… изпражнение. Използват ги за декорация, в ресторанта е пълно с тях – чудя се дали туристите знаят край какво похапват! Разбира се, носорогското ако е изсушено и боядисано, но това не ми пречи да се притеснявам как ще го възприемат летищните власти и как ще им обясня що за сувенир е това!
Африка е или любов от пръв поглед или никога не отивай повече
Последните дни в Ботсвана изкарвам в обикаляне. Разхождам се из китното селце Мочуди, посещавам забележителностите на столицата Габороне, заключаващи се в два мола и един музей, а последния ден оставям за парка „Моколоди”. Последното сафари е белязано от незабравим за мен момент – посещение на центъра за гепарди и запознаване с гепарда Летотсе, който е свикнал с хора и може да бъде гален. Силното мъркане на красивата котка за момент ме пренася в света на Джой Адамсън и нейните приятели – гепардът Пипа, лъвицата Елза и леопардът Пени… Тръгвам си щастлива от допира с величествената природа и нейните диви обитатели, превръщащи се постепенно в изчезващи видове или атракция за туристите.
Качвам се в самолета, а мисълта на Хемингуей не спира да отеква в главата ми – „Всичко, което искам сега, е да съм отново в Африка. Още не съм си тръгнал, но знам, че когато се събудя нощем, ще лежа и ще се ослушвам с носталгия за Африка.”
Колко е бил прав Хемингуей…
Африка вече ми липсва!