МФ очаква храните да поскъпнат с 16.4%, а горивата – с 25%
Инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 10%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 16.4% на годишна база през декември. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да достигне 25.1% в края на годината. Това прогнозира Министерството на финансите в Конвергентната програма за периода 2022-2025 г., която вече е публикувана на сайта на ведомството.
Очакването на МФ е, че “нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя”.
От 2023 г. министерството прогнозира низходяща ценова динамика при всички основни суровини. Това ще доведе и до забавяне на темпът на инфлация в страната – до 5.1% през следващата година, до 2.7 през 2024 г. и до 2.3% в края на периода.
“Енергийните стоки ще имат отрицателен принос, поради очакваното намаление на международната цена на петрола, което ще доведе до поевтиняване на автомобилните горива”, казват от министерството.
Икономиката ще расте с под 3% до 2024 г.
Очаква се през 2022 г. растежът на БВП на България да възлезе на 2.6%. Според МФ повишението на инфлацията ограничава реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им способност, като в резултат се очаква забавяне на растежа на потреблението на домакинствата до 2.4%. Повишената несигурност, по-високите производствени разходи, нарушените доставки и по-слабото външно търсене се очаква да се отразят и в отлагане на инвестиционни планове от страна на бизнеса.
По-умереното търсене от основни търговски партньори на България, съчетано със силно ограничения износ към Руската федерация и Украйна, ще се отрази в забавяне на темпа на износа на стоки от България през 2022 г. до 3.1 процента.
“През 2023 г. се очаква по-високо нарастване на вътрешното търсене и, съответно, растеж на БВП от 2.8%. Повишението на доходите в съчетание с отслабването на инфлационния натиск ще стимулира нарастването на потреблението. Очаква се леко ускорение на износа на стоки, но темпът ще остане умерен в условия на все още слабо нарастване на външното търсене. През 2024 и 2025 г. растежът на БВП ще бъде съответно 3.6 и 3.4%. Потреблението на домакинствата ще нараства, подкрепено от намалението на безработицата и стабилния растеж на доходите. Повишението на търсенето ще се отрази положително и на инвестиционната активност. С постепенното преодоляване на последиците от военния конфликт и възстановяването на външната среда общият растеж на износа ще нараства в края на прогнозния период”, отбелязват от Министерството на финансите.
Дефицити и дългове
През 2022 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.3% от БВП, а прогнозата за следващите години е за бюджетен дефицит в размер съответно на 2.9% от БВП за 2023 г., 2.8% от БВП за 2024 г. и 2.4% от БВП за 2025 година.
МФ посочва, че през периода 2022–2025 г. се планира поемането на нов държавен дълг в границите от 7.3 млрд. лв. до 10.0 млрд. лв. годишно. Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през всяка от годините варира между 3.0 млрд. лв. и 3.5 млрд. лв., като падежиращите се еврооблигации са в размер на 2,4 млрд. лв. през 2022 г., 2.2 млрд. лв. през 2023 г. и 2.9 млрд. лв. – 2024 година.
Това означава, че в края на прогнозния период съотношението дълг спрямо БВП ще е 30.4 процента.
“Независимо от тези развития, прогнозните стойности на показателя се запазват под максимално допустимия референтен праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60% и затвърждава очакванията за запазване на водещата позиция на България сред страните членки на ЕС, с ниско ниво на държавна задлъжнялост”, добавят от финансовото министерство.
Източник: dividend.bg