Защо имаме фобии?
Списъкът със съществуващите фобии е безкраен. Някои са доста разпространени – агорафобия (страх от публични места), арахнофобия (страх от паяци), танатофобия – страх от смъртта и други.
Каквато и да е причината за фобията – ситуация, животно или друго, фобията може да се окаже пречка в ежедневието ни и да доведе до изолация и депресия.
На кой етап можем да говорим за фобия?
Фобията е вид ирационален страх към дадена ситуация или обект, който не представлява съществена заплаха. Докато страхът може да бъде преодолян при осъзнаване на ситуацията, фобията отключва последователност от неконтролирани и неосъзнати реакции, както в психологически, така и в поведенчески аспект.
В нормални условия, когато сме изправени пред заплаха, бадемовидното тяло в мозъка започва реакция, която се регулира след няколко минути. В случаите на фобия, тази реакция е много по-силна и трудна за овладяване. Префронталната мозъчна кора, която контролира разсъдъка, не успява да регулира процеса.
Когато последиците от този силен страх стават значителни, като например човек повече да не посмее да излезе от вкъщи, става въпрос за фобия. В крайна сметка, това е нещо много относително и пациентът, когато дойде на консултация, вече сам е определил страха си като фобия, обяснява Антоан Пелисоло, ръководител на отделението по психиатрия в болница Анри-Мондор в Кретей, Франция.
Съществуват три типа фобии: проста, специфична и комплексна
Пример за проста фобия е срещата на човек с животно, страх от пустошта или от някакъв обект. Специфичната фобия се отнася за конкретни ситуации и предмети.
Комплексните фобии се състоят от определен сценарий – в случая на агорафобията например, човек изпитва страх от това, да не се окаже притиснат някъде в тълпата и тази паника нараства прогресивно, още преди да се изправи пред подобна ситуация.
Произходът на фобиите е множествен. Някои са генетично програмирани в мозъка ни, за да реагираме на истински заплахи. Те са необходими за оцеляването на вида.
Други фобии произтичат от преживени ситуации, предизвикали психически травматизъм при пациентите. В тези случаи, те избягват повторно сблъскване с подобна ситуация и колкото повече я избягват, толкова повече фобията става натрапчива в съзнанието на пациента.
Някои фобии се приучават в обществото и много от тях се придобиват, чрез имитиране и следване на определени поведенчески модели, както например децата развиват сходни фобии с родителите си.
Поведенческите и когнитивните терапевтични подходи остават най-ефективни и препоръчителни. Те се основават на идеята да се „отучим“ от страха, като се изправяме последователно срещу обектите, които предизвикват страх в нас.
При комплексните фобии обикновено е полезно да се прилагат психотропни медикаменти като добавка към основното лечение, за да се намалят притесненията и паниката.
Фобиите възникват рано, още в ранна възраст, при малки деца, по време на юношеството или в млада възраст, но рядко по-късно. Колкото по-рано се появи фобията, толкова повече тя е закотвена в паметта ни и е толкова по-трудно да се лекува.
Следователно, не е препоръчително да се чака с години, за да се консултират пациентите със специалист, особено при фобии, които пречат значително на ежедневието.
Източници:
www.science-et-vie.com